О, не.
— Като например?
— Не зная — отвърна той замислено. — Но ще продължа да ровя за различни теории и ще ти кажа.
Страхотно.
Часът по физическо ми даде възможност за пръв път да видя как действа една от металните татуировки в „Амбъруд“. По време на часа беше невъзможно да не забележиш Грег Слейд и аз не бях единствената, която го зяпаше. Точно както Джулия и Кристин ме увериха, той наистина беше по-бърз и по-силен от останалите. Плонжираше и отбиваше топката така бързо, че другите играчи не успяваха да реагират. Когато забиваше топката, беше истинско чудо, че след това не чувахме шум като от свръхзвуков самолет. Това отначало му спечели похвали, но много скоро забелязах нещо. Имаше някаква неточност в играта му. Наистина беше много умел, но в някои моменти се разконцентрираше. Мощните му удари невинаги постигаха желания резултат, защото често изкарваше топката извън игрището. А в устрема си да отиграе топката, той рядко се съобразяваше със съотборниците си. Когато едно момче от класа ми по английски бе съборено по гръб само защото се бе изпречило между топката и Слейд, госпожица Карсън спря играта и рязко изрази недоволството си от агресивността на Слейд. Той го прие с нацупена, но самодоволна усмивка.
— Жалко, че Еди не е в този клас — сподели с мен Джил след часа. — Щеше да е достоен съперник на Слейд.
— Може би е по-добре, че никой не го е забелязал — възразих аз. От това, което бях дочула, Еди бе най-ярката звезда в часа по физическо. Това бе част от вродения атлетизъм на дампирите и знаех, че той полага доста усилия, за да не е прекалено добър във всичко.
След часа по физическо се обадих на госпожа Теруилиджър и с радост установих, че този път се бе запасила с достатъчно кафе. Прекарах по-голяма част от времето в работа над книгата и нанасяне на бележки в лаптопа си. По някое време тя дойде да провери работата ми.
— Много си организирана — заяви, надвесена над рамото ми. — Заглавия, подзаглавия и подподзаглавия.
— Благодаря ви — отвърнах. Джаред Сейдж бе положил много старание да научи децата си на изследователски умения.
Госпожа Теруилиджър отпи от кафето си и продължи да чете от екрана.
— Не си изброила етапите на ритуалите и магиите — изтъкна след малко. — Само си ги обобщила в няколко реда.
Е, с ползата от бележките ми беше дотук.
— Цитирала съм всички номера на страници — отвърнах. — Ако искате да проверите действителните раздели, съществува лесна препратка.
— Не… Върни се назад и отбележи всички стъпки и съставки в бележките си. Искам да имам всички, събрани на едно място.
Имате ги събрани на едно място, напираше ме да изтъкна. В книгата. Бележките служеха, за да се обобщи материала, а не дума по дума да се повтаря оригиналния текст. Но госпожа Теруилиджър вече се бе отдалечила. Взираше се разсеяно в шкафа си с документи, докато си мърмореше нещо под нос за някаква забутана папка. Въздъхнах и се върнах в началото на книгата, опитвайки се да не мисля колко ще ме забави това. Поне вършех всичко това само за кредитни точки, а не оценка.
Останах дори след удрянето на последния звънец, надявайки се да наваксам малко от изгубеното време. Когато се върнах в стаята си, се наложи да събудя Джил, която спеше дълбоко след изтощителния ден.
— Добри новини — казах й, когато тя премигна срещу мен със сънени очи. — Днес е денят за захранване.
Никога не съм си и помисляла дори, че някога ще изрека точно тези думи. И никога не съм си и помисляла, че ще изпитам вълнение от това. Със сигурност определено не бях развълнувана от идеята Джил да хапе врата на Дороти, Обаче се чувствах зле заради Джил и се радвах, че ще получи от своята храна. Сигурно й бе двойно по-трудно да издържа с толкова ограничена дажба от кръв.
Когато стана време за тръгване, се срещнахме на долния етаж с Еди. Той огледа тревожно Джил.
— Добре ли си?
— Добре съм — усмихна му се тя. Наистина не изглеждаше толкова зле, както по-рано. Изтръпнах вътрешно, като си помислих какво щеше да стори Еди, ако я бе видял в най-лошата й форма.
— Защо това продължава? — попита ме той. — Нямаше ли да говориш с Кийт?
— Малко се позабавихме — отвърнах уклончиво, докато ги водех към мястото на ученическия паркинг, където бе паркирано моето Лате. — Ще го уредим. — Ако алхимиците не успееха да уредят извинителна бележка, бях решила да следвам плана на Мика и да се опитам да сменя часа на Джил по физическо и да го преместя сутринта.