Кийт седеше близо до мен и отначало присъствието му ме караше да се чувствам неудобно, но после реших да се възползвам от възможността да измъкна информация от него.
— Чувал ли си някога за незаконни имитации на татуировките на алхимиците, направени на обикновени хора? — попитах тихо, когато се уверих, че останалите са увлечени в разговор.
Той ме изгледа сепнато.
— Дори не зная какво означава това.
— Много е модерно в „Амбъруд“. Очевидно в града има някакво студио, където правят метални татуировки и те имат специални свойства, подобни на нашите. Някои от тях само те карат да се чувстваш по-еуфорично, други действат като стероиди.
Той се намръщи.
— Не използват злато, нали?
— Не. Само сребро и мед. Не са трайни. Вероятно защото тези, които ги правят, искат да вземат повече пари.
— В такъв случай не са като нашите — изтъкна Кийт. — Ние от векове не сме използвали тези метали за татуировки.
— Да, но някой може би прилага технологията на алхимиците при създаването на тези.
— Само за да изпадне някой в еуфория? — усъмни се той. — Макар че не ми е ясно как ще се постигне това само с метални съставки.
— Имам някои предположения.
— Нека да отгатна. Съдържат наркотични примеси. — Когато кимнах, той въздъхна и ме изгледа, като че ли бях десетгодишна. — Сидни, навярно някой е открил примитивен метод за татуиране, подобен на нашия, но всъщност няма никаква връзка с нас. Ако е така, нищо не можем да направим. Наркотиците съществуват. Лошите неща съществуват. Ако не пречат на работата на алхимиците, тогава това не ни засяга.
— Но ако е свързано с работата на алхимиците? — не се отказвах аз.
Той изпъшка.
— Сега разбираш ли? Ето защо бях притеснен относно идването ти тук, заради тази твоя склонност да се отплесваш с разни безумни теории.
— Аз не…
— Моля те, не ме засрамвай — изсъска Кийт и се огледа наоколо. — Нито пред тях, нито пред нашите началници.
Упрекът му така ме изненада, че ме накара да млъкна. Какво имаше предвид под „тази моя склонност“? Да не искаше да намекне, че от години ми прави някакви дълбоки психологически анализи? Самата идея, че аз ще го засрамя, бе нелепа… и все пак думите му посяха семена на съмнение в мен. Може би наистина татуировките в „Амбъруд“ бяха някаква краткотрайна мода.
— Как мина часът по физическо? — Думите на Ейдриън ме откъснаха от мислите ми. Той продължаваше да слуша разказа на Джил за училището. Въпросът му я накара да се намръщи.
— Не много добре — призна тя и му описа някои от най-лошите моменти. Еди ме стрелна многозначително с поглед, подобен на предишния.
— Не можеш да продължаваш по този начин! — възкликна Лий. — Слънцето тук е жестоко.
— Съгласен съм — подкрепи го Кийт за моя изненада. — Сидни, защо не си ми казала, че положението е толкова лошо?
Имах чувството, че челюстта ми увисна чак до пода.
— Направих го! Нали затова се опитвах да те накарам да се обадиш в училището.
— Но ти не ми разказа цялата история. — Удостои Джил с една от захаросаните си усмивки. — Не се тревожи. Ще се погрижа за това. Ще се свържа с училищната управа… и с алхимиците.
— Аз вече говорих с тях — оповестих аз.
Но със същия успех можех и нищо да не кажа. Кийт вече бе превключил на друга тема и говореше с Кларънс за нещо, което не бе свързано с Джил. Как можа така бързо да се обърне на сто и осемдесет градуса? Вчера неудобството на Джил беше последната му грижа. Днес Кийт беше нейният рицар в блестящи доспехи. А междувременно им внушаваше, че аз съм прецакала нещата. Това е планът му осъзнах. Той не ме иска тук. Никога не ме е искал. И тогава ме осени нещо още по-лошо.
Той ще използва това, за да започне да събира доказателства срещу мен.
Ейдриън срещна погледа ми от другия край на стаята. Той знаеше. Той бе подслушвал, когато разговарях с Кийт на алеята за коли. Ейдриън понечи да заговори. Знаех, че ще изобличи Кийт в лъжа, много кавалерска постъпка от негова страна, но не исках това. Щях сама да се оправя с Кийт.
— Как беше в Ел Ей? — попитах припряно, преди Ейдриън да успее да каже нещо. Той ме изгледа любопитно, без съмнение учуден защо не му позволявам да се изкаже в моя защита. — Миналата нощ ходи там с Лий, нали?