Ейдриън пое своята чаша от Дороти.
— Подозирам, че не заради това е притеснението на Сейдж. Мислех, че алхимиците избягват алкохола така, както се обличат само в безлични цветове.
Погледнах надолу. Бях облечена в сиво, а Кийт в кафяво.
— Една чаша няма да навреди — рече Кийт.
Не спорих с него. Не беше моя работа да го надзиравам. А и реално погледнато, алхимиците нямаха правила, забраняващи алкохола. Имахме строги вярвания относно това какво означава да живеем добър и непокварен живот и обикновено на пиенето се гледаше с презрение. Дали беше забранено? Не. Въздържането от алкохол беше обичай, който смятах за важен. А ако за Кийт не беше така, това си бе негов избор.
Кийт тъкмо поднасяше чашата към устните си, когато Ейдриън промърмори:
— Ммм. Нулева положителна, любимата ми.
Кийт се задави с глътката вино, която тъкмо преглъщаше, и от устата му се разхвърчаха пръски. Изпитах облекчение, че никоя от тях не ме изцапа. Джил се закиска лудешки, а Кларънс се втренчи учудено в чашата си.
— Така ли? Аз пък си мислех, че е каберне совиньон.
— Такова е — отвърна Ейдриън с невъзмутима физиономия. — Заблудил съм се.
Кийт му се усмихна сковано, сякаш и той смяташе шегата за забавна, но не можеше да ме измами. Беше бесен, задето му се бяха подиграли и независимо колко престорено приятелски се държеше с всички, отрицателното му мнение за вампирите и дампирите си оставаше все така непреклонно. Разбира се, поведението на Ейдриън не допринасяше за противното. Макар че, честно казано, го намирах за забавно, но се постарах да скрия усмивката си, за да не вбеся отново Кийт. Обаче ми беше доста трудно, защото Ейдриън тайно ми отправи многозначителна усмивка, която все едно казваше: „Това беше отмъщение за по-рано.“
Еди погледна към Джил.
— Радвам се, че днес се захрани. Зная, че очакваш с нетърпение да научиш някои отбранителни хватки, но исках да изчакам, докато си възвърнеш силите.
Джил грейна.
— Може ли да започнем утре?
— Разбира се — кимна той, почти толкова радостен, колкото и тя.
Кийт се намръщи.
— Защо тя трябва да се учи да се бие, когато ти си тук, за да я пазиш?
Еди сви рамене.
— Защото го иска, а и тя би трябвало да усвои всичко, полезно за нея. — Той не спомена конкретно за покушението срещу живота й — не и пред Лий и Кларънс, — но останалите от нас разбраха.
— Аз пък си мислех, че мороите не се бият — настоя Кийт.
— Най-вече защото не са тренирани. Те със сигурност не са толкова силни като нас, но рефлексите им са по-добри и от твоите — обясни Еди. — Всичко е само въпрос на умения, ловкост и добър учител.
— Като теб? — подкачих го аз.
— Не съм лош — отвърна той скромно. — Мога да тренирам всеки, който иска да се научи. — Смушка Ейдриън, който се протягаше към бутилката, за да си напълни отново чашата. — Дори този тук.
— Не, благодаря — нацупи се Ейдриън. — Тези ръце няма да се цапат с разни бойни схватки.
— Нито пък с физическа работа — вметнах, припомняйки си последните му коментари.
— Именно — съгласи се Ейдриън. — Но може би не е зле да помолиш Кастъл да ти покаже как да раздаваш юмруци, Сейдж. Може да ти е от полза. Струва ми се, че е умение, което такава смела млада дама като теб би трябвало да притежава.
— Е, благодаря за вота на доверие, но не съм много сигурна дали ще ми е нужно — заявих.
— Разбира се, че тя трябва да се научи! — Възклицанието на Кларънс изненада всички ни. Всъщност си мислех, че е задрямал, откакто преди малко затвори очи, но сега се бе навел напред с фанатично изражение. Чак се свих под настойчивия му поглед.
— Ти трябва да се научиш да се защитаваш. — Посочи ме, сетне се извърна към Джил. — И ти. Обещайте ми, че ще се научите да се защитавате. Обещайте ми.
Светлозелените очи на Джил се разшириха от изумление. Опита се да му се усмихне успокояващо, макар че в усмивката и се долавяше известно напрежение.
— Разбира се, господин Донахю. Ще се опитам. А дотогава Еди ще ме защитава от стригоите.
— Не от стригоите! — Гласът му се снижи до шепот. — От ловците на вампири.
Никой от нас не каза нищо. Лий изглеждаше засрамен. Кларънс стисна толкова силно чашата си с вино, че се изплаших да не я счупи.
— Преди никой не е говорил за самозащита. Може би, ако Тамара бе усвоила някои бойни хватки, нямаше да я убият. За вас още не е късно, за нито един от вас.