Този път нямаше да мине извинението, че съм учила само в домашни условия, затова си замълчах. Всъщност детството ми беше запълнено повече с химични уравнения, отколкото със забавления, игри и почивки.
Много скоро след като започнахме играта, усвоих правилата. Първите ми няколко опита бяха доста зле, но бързо се нагодих към тежестта на стика и под какъв ъгъл да замахвам при всяка извивка на терена. От тук нататък беше много просто да пресметна далечината и силата, за да постигна точни удари.
— Невероятно. Ако играеше от дете, сега щеше да си професионалист — възхити се Еди, когато изпратих топката право в зеещата уста на дракона. Тя се изтърколи от гърба му по улея, отскочи в стената и тупна в дупката. — Как го направи?
Свих рамене.
— Най-обикновена геометрия. Ти също не си толкова зле — изтъкнах, докато го наблюдавах как удря топката. — А ти как го направи?
— Просто премерих на око и замахнах.
— Много научно обяснение.
— Аз пък разчитам единствено на вродения си талант — подметна Ейдриън и с ленива походка се запъти към началото на Леговището на дракона. — Когато имаш толкова огромни запаси, от които да черпиш, опасността е в това да не прекалиш.
— В това въобще няма смисъл — отсече Еди.
Вместо да отговори, Ейдриън спря, за да извади малка сребърна манерка от вътрешния джоб на сакото си. Отви капачката и отпи щедра глътка, преди да заеме позиция за своя удар.
— Какво беше това? — възмутих се. — Не можеш да внасяш алкохол тук.
— Чу какво каза сладкишчето по-рано — контрира ме той. — Предстоят почивни дни.
Той се прицели и удари топката. Тя се насочи право към окото на дракона, отскочи и полетя обратно към Ейдриън. Претърколи се и спря почти на същото място, откъдето бе изстреляна.
— Вроден талант, а? — подсмихна се Еди.
Наведох се напред.
— Мисля, че счупи окото на дракона.
— Също като на Кийт — отвърна Ейдриън. — Предположих, че ще оцениш умението ми, Сейдж.
Изгледах го остро, питайки се дали зад думите му има някакъв скрит намек. Но Ейдриън сякаш изглеждаше развеселен от собственото си остроумие. Еди изтълкува погрешно изражението ми.
— Това беше много неуместно — смъмри той Ейдриън.
— Извинявай, татенце. — Ейдриън отново удари топката, като този път успя да не повреди нито една от статуите. Удари топката още два пъти и на третия я изпрати във водата. — Успях. С три удара.
— Четири — поправихме го двамата с Еди в един глас.
Ейдриън ни изгледа невярващо.
— Този беше третият.
— Забравяш за първия — напомних му. — Онзи, с който ослепи дракона.
— Онзи беше само за загрявка — възрази Ейдриън и засия в усмивка, с която се надяваше да ме очарова. — Хайде стига, Сейдж. Знаеш как работи мозъкът ми. Ти сама каза, че имам брилянтен ум, помниш ли?
Еди ме погледна изненадано.
— Така ли си казала?
— Не! Никога не съм го казвала. — Усмивката на Ейдриън направо ме вбеси. — Престани да го повтаряш на всички!
Тъй като водех по точки, той трябваше да играе четвърти, въпреки многобройните му протести. Понечих да се придвижа напред, но Еди вдигна ръка и ме спря. Лешниковите му очи се взираха над рамото ми.
— Задръж — спря ме. — Трябва да почакаме Джил и Лий.
Проследих погледа му. Откакто бяхме пристигнали, двамата толкова се бяха увлекли в разговор, че се бяха забавили и се влачеха зад нас. Дори по време на словесната престрелка с Ейдриън, Еди постоянно проверяваше как е Джил, както и околната обстановка. Беше наистина забележително как можеше да върши толкова неща наведнъж. Дотук Лий и Джил бяха само на една дупка зад нас. Сега вече изоставаха с две, а това бе твърде далеч за Еди, който не искаше да я изпусне от поглед. Така че изчакахме, докато нехаещата за околните двойка се приближи към Леговището на дракона.
Ейдриън отпи още една глътка от манерката си и поклати удивено глава.
— Няма защо да се тревожиш, Сейдж. Тя направо хлътна по него.
— Не и благодарение на теб — скастрих го. — Не мога да повярвам, че си й изпял всяка подробност от посещението ми през онази вечер. Тя ми беше толкова бясна, задето зад гърба й си пъхам носа в работите й, замесвайки теб, Лий и Мика.
— Не съм й казал почти нищо — възрази Ейдриън. — Само я посъветвах да стои по-далеч от онова момче от човешката раса.