Улових се, че анализирам прекалено задълбочено забележката му. Какво искаше да каже с това, че дори той трябва да го признае? Че съм готина за човек? Или че отговарям на някакъв типичен за Ейдриън критерий за готини момичета? Миг по-късно си заповядах да престана да мисля за това. Не задълбавай толкова, Сидни. Това е комплимент. Приеми го.
Изиграхме и останалата част от голф обиколката и накрая завършихме с водопада. Тази дупка бе истинско предизвикателство и аз много внимателно се нагласих за удара, не че имаше нужда. С лекота победих всички останали. Еди бе единственият, чийто резултат бе по-близък до моя. Ясно бе, че Джил и Лий дори не обръщаха внимание на играта, а колкото до Ейдриън и неговия вроден талант… Е, те стабилно заемаха последното място.
Еди, Ейдриън и аз все още бяхме пред другите двама, затова ги изчакахме до водопада. Щом го видя, Джил се затича към него с грейнали очи.
— О! — промълви като омагьосана. — Това е прекрасно. От дни не съм виждала толкова много вода.
— Спомни си какво ти казах за боклуците във водата — подхвърли Лий. Но беше ясно, че намира реакцията й за много мила. Когато погледнах към другите двама, видях, че и те споделят същите чувства. Е, не точно същите. Ейдриън я харесваше чисто по братски. А Еди? Трудно беше да се каже, нещо като смесица от двете. Може би нещо като привързаност на пазител към подопечния.
Джил махна с ръка към водопада и внезапно част от водата се отдели от падащата водна каскада. Струята се оформи в плитка, после се изви високо във въздуха, образувайки спирала, преди да се разпръсне на милион капчици, които се посипаха върху всички нас. Стоях неподвижно, като замръзнала, и се взирах с широко отворени очи, но дъждът от водни капки ме пробуди от шока.
— Джил — промълвих с почти непознат за мен глас. — Не го прави отново.
Джил, с блеснали очи, едва ме погледна и нова водна струя затанцува във въздуха.
— Наоколо няма никой, който да го види, Сидни.
Не това ме бе разстроило. Не това ме бе изпълнило с толкова силна паника, че едва си поемах дъх. Светът се завъртя пред очите ми и се изплаших, че ще припадна. Обзе ме безумен, вледеняващ страх, страхът от непознатото. От противоестественото. Законите на моя свят току-що бяха рухнали. Това беше вампирска магия, нещо чуждо и неприемливо за хората, — неприемливо, защото бе забранено; нещо, за което никой смъртен не биваше да узнава. Само веднъж бях свидетел на магия в действие, когато двама морои, владеещи магията на духа, се изправиха един срещу друг. Никога повече не исках да видя това отново. Единият, жена морой, подчиняваше растенията на волята си, а другият, чрез телекинетичните способности на духа, хвърляше предмети, предназначени да убиват. Беше ужасяващо и макар че не аз бях мишената, се почувствах уловена и смазана от толкова много неземна мощ. Случващото се бе напомняне, че това тук не бяха забавни, непринудени хора, с които можеш да се развличаш. Това бяха създания, напълно различни от мен.
— Престани! — извиках, усещайки паниката ми да се надига. Страхувах се от магията, боях се, че ще ме докосне, боях се от това, което можеше да ми стори. — Не го прави повече!
Джил дори не ме чу. Усмихна се на Лий.
— Ти владееш магията с въздуха, нали? Можеш ли да образуваш мъгла над водата?
Лий пъхна ръце в джобовете си и извърна поглед.
— Хм, ами, вероятно идеята не е добра. Имам предвид, че сме на обществено…
— Хайде, стига — замоли се тя. — Изобщо няма да те затрудни. Младежът явно бе изнервен.
— Не, не сега.
— Не и ти — засмя се тя. Около нея онази демонична вода продължаваше да се вихри, вихри, вихри…
— Джил — заговори Ейдриън с твърда нотка в гласа, каквато никога досега не бях чувала от него. Всъщност не си спомнях някога да я бе наричал с истинското й име. — Престани.
Каза само това, но сякаш вълна от нещо премина през Джил. Тя трепна и водните спирали изчезнаха, разпадайки се на капчици.
— Добре — промърмори сконфузено момичето.
Възцари се неловко мълчание, което Еди наруши:
— Трябва да побързаме. Ще закъснеем за вечерния час.
Лий и Джил заеха позиции, за да направят своите удари с топката и много скоро отново се смееха и флиртуваха. Еди продължи да ги наблюдава загрижено. Само Ейдриън ми обръщаше внимание. Единствено той действително бе разбрал какво се е случило, осъзнах. Зелените му очи ме изучаваха без следа от обичайната иронична насмешка. Но не можеше да ме заблуди. Знаех, че ще последва някоя остроумна и хаплива забележка относно реакцията ми.