Подадох му банкнота и забелязах, че той удържа само половината сума.
— Не ме разбирай погрешно, но никак не изглеждаш добре — осведомих го. Имаше уморен вид и изглеждаше на границата на силите си. При по-близък оглед по лицето му се виждаха синини и прорезни рани.
— Да, може да се каже, че вчера имах доста тежък ден.
Поколебах се. Думите му подсказваха, че е готов да ми се довери, а и зад мен нямаше опашка.
— Какво се е случило? — попитах, знаейки, че това се очаква.
Трей се намръщи.
— Онзи задник Грег Слейд създаде истински хаос на вчерашните футболни квалификации. Искам да кажа, че резултатите още не са излезли, но е ясно, че ще стане куотърбек. Беше като робот. Направо прегази останалите момчета. — Трей протегна лявата си ръка, чиито пръсти бяха превързани с бинт. — Настъпи ми ръката.
Потръпнах, припомняйки си необузданите спортни прояви на Слейд по време на часа по физическо. Гимназиалният футбол и кой ще бъде куотърбек никак не бяха важни за мен. Наистина изпитах съжаление към Трей, но всъщност ме интересуваше кой е източникът на татуировките. В главата ми отекнаха предупрежденията на Кийт да не създавам неприятности, но не можах да се въздържа.
— Зная за татуировките — заявих. — Джулия и Кристин ми разказаха за тях. Сега разбирам защо си подозрителен към моята… но не е това, което си мислиш. Наистина.
— Аз пък чух съвсем друго. Повечето в училището смятат, че приказваш така, само защото не искаш да кажеш къде са ти я направили.
Думите му малко ме стреснаха. Бях сигурна, че Джулия и Кристин са ми повярвали. Но дали всъщност не разпространяваха тъкмо противното?
— Нямах представа.
Той сви рамене и леко се усмихна.
— Не се тревожи. Вярвам ти. Излъчваш някаква очарователна наивност. Не ми приличаш на измамница.
— Хей — скастрих го, — не съм наивна.
— Беше комплимент.
— Откога се появиха тези татуировки? — попитах, решила, че е време да задълбая. — Чух, че са от миналата година.
Той ми подаде кафето и се замисли.
— Да, но в края на миналата година. Имам предвид учебната година.
— И ги правят в някакво място, наречено „Невърмор“?
— Доколкото зная. — Трей ме изгледа подозрително. — Защо питаш?
— Просто съм любопитна — отвърнах сладко.
Две колежанчета, издокарани като богати безделници, се наредиха зад мен и ни хвърлиха нетърпеливи погледи.
— Може ли да се получи някакво обслужване тук?
Трей им се усмихна сковано, сетне завъртя очи към мен, докато отстъпвах встрани.
— Пак ще се видим, Мелбърн.
Подкарах обратно към „Амбъруд“ и доставих кафето на госпожа Теруилиджър. Не бях в настроение да стоя вързана цял ден за нея, затова я попитах дали мога да продължа работата си някъде другаде, като оставя мобилния си телефон включен. Тя се съгласи. Днес библиотеката — колкото и да звучи иронично — ми се струваше твърде шумно и оживено място. Предпочитах усамотението на стаята си.
Тъкмо прекосявах моравата, за да се кача в автобуса, когато зад група дървета зърнах познати фигури. Смених посоката и заварих Джил и Еди, заели бойни позиции един срещу друг на малка полянка. Мика седеше на земята с кръстосани крака и ги наблюдаваше с интерес. Махна ми, когато се приближих.
— Не знаех, че брат ти е такъв спец по кунгфу — отбеляза той.
— Това не е кунгфу — отвърна Еди пресипнало, без да отделя поглед от Джил.
— Няма значение — рече Мика. — Пак е страхотно.
Еди замахна, все едно се канеше да удари Джил отстрани. Тя отвърна доста ловко с блокаж, ала не бе достатъчно бърза. Ако схватката беше истинска, щеше да я удари. Въпреки това той изглеждаше доволен от умелата й реакция.
— Добре. Това щеше да смекчи част от удара, макар че пак щеше да го усетиш. Най-добре е, ако изцяло успееш да го избегнеш, ала това изисква още малко тренировки.
Джил кимна послушно.
— Кога ще поработим върху това?
Еди я изгледа с гордост. След няколко минути изражението му се смекчи.
— Не и днес, слънцето е твърде силно.
Джил понечи да възрази, после се спря. Лицето й отново бе измъчено и имаше онова нещастно изражение, а и обилно се потеше. Погледна за миг към небето, сякаш го молеше за малко облаци. Но то не откликна на зова й и тя кимна към Еди.
— Добре. Но утре по същото време ще продължим, нали? Или може би по-рано. Или още довечера! Може ли и едното и другото? Да се упражняваме след като слънцето залезе и след това пак на сутринта? Съгласен ли си?