Тя кимна.
— Не го искам. Повярвай ми. Но не зависи от мен. Роуз ми каза, че след време ще се науча да се контролирам дотолкова, че да блокирам чувствата му, ала засега не мога. А той ги има толкова много, Сидни. Толкова много чувства. Той преживява всичко така силно — и любовта, и мъката, и гнева. Емоциите му се колебаят нагоре и надолу, разпростират се навсякъде. Това, което се е случило между него и Роуз… направо го разкъсва. Понякога ми е трудно да се съсредоточа върху нещо друго с всичко това, което става с него. Е, поне не е през цялото време, но не мога да контролирам кога ще се случи.
Не го казах, но се запитах дали някои от тези изменчиви чувства не са част от свойството на духа да подлудява тези, които владеят магията му. Или може би всичко е част от природата на Ейдриън. Каквото и да беше, в момента бе без значение.
— Но той не може да те усеща, нали? Връзката е едностранна? — попитах. Роуз можеше да чете мислите на Василиса и да съпреживява това, което й се случваше в ежедневието, но не и обратното. Предположих, че и сега е същото, но с духа нищо не можеше да се смята за гарантирано.
— Точно така — потвърди Джил.
— Ето как… Ето защо ти винаги знаеш разни неща за него. Като например посещенията ми. И кога той иска пица. Затова той е тук, ето защо Ейб иска да е тук.
Джил се намръщи.
— Ейб? Не, идването на Ейдриън беше нещо като групово решение. Роуз и Лиса мислеха, че ще е по-добре, ако сме заедно, докато свикнем с връзката, а и аз също исках да е наблизо. Какво те кара да мислиш, че и Ейб е замесен?
— Ъ, нищо — смотолевих. Може би Джил бе в пълно неведение относно инструкциите на Ейб към Ейдриън в къщата на Кларънс. — Просто нещо се обърках.
— Сега можем ли да тръгваме? — замоли се тя. — Отговорих на въпросите ти.
— Нека първо се уверя, че съм разбрала правилно. Обясни ми как така Ейдриън се оказа в Лос Анджелис и защо е „заклещен“ там.
Джил събра длани пред гърдите си и отново извърна поглед, навик, който бе започнала да придобива, когато имаше информация, за която бе сигурна, че няма да се посрещне добре.
— Той… хм, миналата нощ се измъкна от къщата на Кларънс, защото беше отегчен. Отиде на стоп до Палм Спрингс и се озова в компанията на някакви хора, които отиваха в Лос Анджелис, така че той се присъедини към тях. И докато беше в клуба, попадна на тези момичета — някакви момичета морои, така че отиде с тях в дома им. Прекара нощта там и накрая изгуби съзнание. Досега. Сега е буден. И иска да се прибере в дома на Кларънс.
След целия този разговор за клуба и момичетата, в съзнанието ми се оформи една обезпокоителна мисъл.
— Джил, какво точно от всичко това преживя и ти?
Тя продължаваше да отбягва погледа ми.
— Не е важно.
— За мен е — настоях. Онази нощ, когато Джил се бе събудила, обляна в сълзи… Това се случи, когато Ейдриън е бил с онези момичета. Дали тя съпреживяваше сексуалния му живот? — Какво си мисли той? Знае, че си там, че изпитваш всичко, което изпитва и той, но въпреки това не спира да… О, боже. Първият ден в училище. Госпожа Чан е била права, нали? Ти си имала махмурлук. Поне косвено. — И почти всяка друга сутрин, когато се събуждаше и й беше зле — било е защото Ейдриън е имал махмурлук.
Джил кимна.
— Няма нищо физически, което биха могли да изследват — като кръв или нещо такова — за да докажат, но да. Все едно имам. Определено се чувствам така. Беше ужасно.
Протегнах ръка и извърнах лицето й към моето, така че да ме погледне.
— И сега също имаш. — В стаята вече нахлуваше повече светлина и аз отново видях признаците. Болезнената бледност, кървясалите очи. Нямаше да се изненадам, ако и главата и стомахът я боляха. Отпуснах ръка и поклатих отвратено глава.
— Ако питаш мен, той може да си остане там.
— Сидни!
— Заслужава го. Зная, че имаш… някакви чувства… към него. — Каквито и да бяха те — сестринска или романтична привързаност — наистина нямаше значение. — Но ти не можеш да си му бавачка и да търчиш при всяка негова нужда или искане.
— Той не е искал нищо от мен, поне не направо — възрази тя. — Аз просто долавям, че той го иска.
— Е, той е трябвало да помисли за това, преди да се забърка в тази каша. Може и сам да се върне обратно.
— Батерията на телефона му е паднала.
— Може да вземе назаем от новите си „приятелки“.