— Ейдриън — подех смутено, — аз…
— Забрави — прекъсна ме той. — Ти не знаеш какво е да обичаш някого по този начин и сетне да запратят тази любов обратно в лицето ти…
Внезапно пронизващ писък разцепи въздуха. Ейдриън потръпна много по-рязко от мен, доказвайки един от недостатъците на вампирския слух: дразнещите мен звуци за него бяха много по-дразнещи.
Двамата се втурнахме едновременно в стаята. Русото момиче се бе надигнало на дивана, стреснато не по-малко от нас. Другото момиче, онова, което ме бе пуснало в жилището, стоеше на прага на спалнята, мъртвешки бледо, стиснало мобилния си телефон в ръка.
— Какво е станало? — попитах.
Тя отвори уста, за да отговори, сетне се втренчи в мен, припомняйки си, че съм човек.
— Всичко е наред, Карла — успокои я Ейдриън. — Тя знае за нас. Можеш да й се довериш.
Това й бе достатъчно. Карла се хвърли в прегръдките на Ейдриън и избухна в сълзи.
— О, Джет — изхлипа тя. — Не мога да повярвам, че я е сполетяло точно нея. Как е могло да се случи?
— Какво се е случило? — попита другото момиче морой, като се изправи неуверено на крака. Също като Ейдриън явно и тя бе спала с дрехите. В мен се прокрадна надеждата, че Джил не е била свидетел на толкова голяма непристойност, колкото първоначално си представях.
— Кажи ни какво е станало, Карла — подкани я Ейдриън с нежен глас. Чувала съм го да използва този тон единствено с Джил.
— Казвам се Криси — подсмръкна тя. — Нашата приятелка… Нашата приятелка. — Избърса очите си, плувнали в сълзи. — Току-що ми се обадиха. Наша приятелка — друго момиче морой, което посещава нашия колеж, — тя е мъртва. — Криси погледна приятелката си, която предположих, че е Карла. — Мелъди… Миналата нощ е била убита от стригой.
Карла ахна и също се разплака, което отприщи нов порой сълзи у Криси. Срещнах погледа на Ейдриън. И двамата бяхме потресени. Дори и да нямахме представа коя е тази Мелъди, убийството и от стригой беше ужасно и трагично. Моите инстинкти на алхимик мигом се задействаха. Трябваше да се погрижа за… местопрестъплението, за да съм сигурна, че убийството ще остане в тайна от хората.
— Къде? — попитах. — Къде се е случило?
— Западен Холивуд — отвърна Криси. — Зад някакъв клуб.
Малко се отпуснах, макар че все още бях разтърсена от трагедията. Това бе оживен и гъсто населен район и алхимиците го наблюдаваха. Ако хора са открили убийството, алхимиците отдавна са се погрижили всичко да е чисто.
— Поне не са я превърнали в стригой — отрони Криси измъчено. — Може да почива в мир. Разбира се, онези чудовища все пак не са могли да устоят да се погаврят с трупа й.
Взрях се в нея, усещайки как цялото ми тяло изтръпва от студ.
— Какво искаш да кажеш?
Момичето потърка носа си в ризата на Ейдриън.
— Мелъди… Не само са пили от нея. Прерязали са и гърлото й.
Глава 15
Ейдриън спа почти през целия път до Палм Спрингс. Очевидно нощният му купон с Карла и Криси не му бе оставил много време за отдих. Мисълта за това ме притесни. А от мисълта за Джил, която бе преживяла всичко чрез него, ми призля.
Не можехме да направим почти нищо за Карла и Криси, освен да им изразим съчувствието си. Нападения на стригой се случваха. Това беше трагично и ужасно, ала единственият начин, по който мороите можеха да се защитят, бе да се научат на предпазливост, да се погрижат местонахожденията им да са обезопасени и да не се отделят от пазителите. Но на мороите, които не бяха от кралско потекло, живееха сред хората и посещаваха човешки училища като Карла и Криси, не се полагаха пазители. Много от мороите живееха така; просто трябваше да са внимателни.
И двете смятаха, че обстоятелствата около смъртта на приятелката им са ужасни. И това бе истина. Наистина бяха такива. Ала нито едно от момичетата не се бе задълбало отвъд това, нито пък бе сметнало за нещо странно прерязаното гърло. Аз също нямаше да се замисля, ако не бях чула теорията на Кларънс за смъртта на племенницата му.
Заведох Ейдриън в „Амбъруд“ и го регистрирах за кратко като гост, предполагайки, че Джил ще се почувства по-добре, ако го види от плът и кръв. Когато пристигнахме, тя наистина чакаше пред общежитието. Прегърна го и ми хвърли благодарствен поглед. Еди беше с нея и макар да не каза нищо, върху лицето му бе изписано раздразнение. Явно не бях единствената, която бе възмутена от абсурдното поведение на Ейдриън.