— Уговаряли ли сте се да се срещнете? — поинтересувах се аз. — Той обеща ли да те закара вкъщи?
— Не — призна Ейдриън. — Но с какво друго може да е зает?
В този момент покрай нас мина сивокос мъж и се спъна в стола на Джил, докато се опитваше да балансира табла със сандвичи и сода. Нищо не се разсипа, но Еди скочи светкавично на крака, готов да прелети през масата и да я защити. Мъжът се отдръпна и измърмори някакво извинение. Ейдриън поклати удивено глава.
— Само го изпрати като неин придружител, независимо с кого е излязла тя, и няма защо да се тревожим за нищо.
Сега, когато знаех за връзката между Ейдриън и Джил, започнах да гледам на закрилническото поведение на Еди в друга светлина. О, разбира се, знаех, че след обучението му за пазител това се бе превърнало във втора природа за него, ала винаги изглеждаше, сякаш в отношението му към Джил има нещо малко по-различно. Нещо почти лично. Отначало реших, че това навярно се дължи на факта, че Джил бе част от неговия по-широк кръг от приятели, като Роуз например. Но сега започвах да мисля, че има нещо отвъд това. Джил ми бе казала, че Еди е бил единственият, който се е опитал да я защити в нощта на нападението. Той се бе провалил, но вероятно най-вече поради недостатъчно време, а не заради липса на умения.
Но какъв отпечатък бе оставило това върху него? За Еди единствената цел в живота му бе да защитава другите, а е бил свидетел на смъртта на някой, докато е бил на поста си. Сега, след като Ейдриън я бе съживил, дали това не беше почти като втори шанс за него? Възможност да изкупи вината си? Може би затова беше толкова бдителен.
— Изглеждаш объркана — подхвърли Ейдриън.
Поклатих глава и въздъхнах.
— Мисля, че твърде много анализирам някои неща.
Той кимна сериозно.
— Тъкмо заради това аз се старая никога да не го правя.
Внезапно в съзнанието ми изникна въпросът, който ме глождеше от по-рано.
— Хей, защо си казал на онези момичета, че името ти е Джет?
— Стандартна практика, когато не искаш майките да те открият след това, Сейдж. Освен това, мислех, че опазвам операцията ни тук.
— Да, но защо точно Джет? Защо не… Не зная… Травис или Джон?
Ейдриън ми хвърли поглед, подсказващ, че само му губя времето.
— Защото Джет звучи по-яко.
След обяда закарахме Ейдриън в дома на Кларънс, а останалите поехме към „Амбъруд“. Джил и Мика отидоха да вършат някакви техни работи, а аз убедих Еди да дойде с мен в библиотеката. Там си намерихме празна маса и аз извадих лаптопа си.
— И така, когато днес отидох да прибера Ейдриън, открихме нещо интересно — подех с тих глас, за да не смущавам околните.
Еди ме изгледа накриво.
— Предполагам, че цялото това преживяване по прибирането на Ейдриън е било доста интересно. Поне съдейки от това, което Джил ми разказа.
— Би могло да бъде и по-зле — възразих след кратък размисъл. — Поне беше облечен, когато се появих там. И имаше само още две момичета морои. Не се озовах в някой апартамент, гъмжащ от вампири или нещо такова.
Думите ми го разсмяха.
— Тогава щеше да ти е много по-трудно да изкараш Ейдриън от там.
Екранът на лаптопа ми светна и започнах сложния процес по влизането в базата данни на алхимиците.
— Е, тъкмо си тръгвахме, когато момичетата, с които беше, разбраха, че предишната нощ една тяхна приятелка е била убита от стригой.
По лицето на Еди не остана и следа от смях. Погледът му стана леден.
— Къде?
— В Ел Ей, не тук — додадох. Трябваше да се досетя, че не биваше да започвам подобен разговор, без предварително да изясня, че не е нужно да се впуска в акция по издирване на стригой в кампуса. — Доколкото знаем, всички са прави — стригоите нямат желание да се размотават из Палм Спрингс.
Еди се отпусна съвсем леко.
— Ето каква е историята — продължих. — Това момиче морой, тази тяхна приятелка, предполага се, че е убита като племенницата на Кларънс.
Еди повдигна вежди.
— С прерязано гърло?
Кимнах.
— Това е странно. Сигурна ли си, че точно това се е случило и с двете? Искам да кажа, че за едната разполагаме единствено с твърдението на Кларънс, нали? — Еди потропа замислено с молива си по масата. — Кларънс е мил и приятен, но все пак всички знаем, че не е съвсем наред с главата.
— Тъкмо заради това те доведох тук. И защото искам да проверя в базата данни. Разполагаме с информация за повечето убийства, свързани със стригои.