Выбрать главу

В този момент се върна Джил с чаша с вода, напълнена до ръба.

— Това достатъчно ли е? Ако климатът беше друг, щях да я извлека направо от въздуха.

— Напълно — отвърнах, доволна, че климатът й бе попречил да използва магия.

Прегледах внимателно формулата, анализирайки свойствата на отделните елементи. Мислено отстраних тези, за които бях сигурна, че въздействат конкретно върху златото. С два не разполагах, но бях убедена, че те са само за успокояване на кожата и не са абсолютно необходими. Започнах да вадя съставките от химичния си комплект, като внимателно ги отмервах в друга чаша — въпреки че действах колкото можех по-бързо. Заместих някои компоненти и добавих елемент, за който бях сигурна, че ще неутрализира медта, макар че налучках количеството. Когато свърших, взех водата от Джил и добавих количеството, отбелязано в оригиналните указания. Крайният резултат беше течност, която ми приличаше на йод.

Вдигнах чашата нагоре, чувствайки се донякъде като някой луд учен. През цялото време Джил ме наблюдаваше, без да каже нищо, усещайки напрежението ми. Лицето и изразяваше загриженост, ала тя преглътна всички въпроси, които бях сигурна, че напират в нея. Последва ме, когато излязох от стаята и се насочих към тази на Кристин. Вътре се бяха насъбрали повече момичета от преди и беше истинско чудо, че госпожа Уедърс още не бе усетила суматохата. За група, която толкова настойчиво защитаваше безценните си татуировки, не бяха достатъчно потайни.

Приближих се до леглото на Кристин и видях, че нямаше промяна в състоянието й.

— Открийте китката и й дръжте ръката и колкото е възможно по-неподвижно. — Не адресирах нареждането си конкретно към някого, но вложих достатъчно сила в гласа си, за да съм сигурна, че някой ще се подчини. И бях права. — Ако няма резултат, ще повикаме лекар. — Гласът ми не оставяше място за възражения.

Джулия, която изглеждаше по-бледа и от Джил, кимна примирено. Взех мократа кърпа, която тя използваше, и я потопих в чашата си. Досега никога не бях виждала с очите си как се прави това и действах наслуки. Отправих мълчалива молба към Бог, сетне притиснах кърпата към татуировката върху китката на Кристин.

Тя нададе сподавен вик и цялото й тяло се изви и подскочи нагоре. Две от най-близко стоящите момичета тутакси я хванаха и притиснаха към леглото. Тънка струйка дим се изви от мястото, където притисках кърпата, и усетих остра, парлива миризма. След като изчаках известно време, което се надявах да е достатъчно за въздействието на сместа, която бях забъркала, най-после отдръпнах кърпата.

Красивата малка маргаритка се променяше пред очите ни. Ясно очертаните й линии започнаха да се топят и размазват. Медният цвят започна да се променя, потъмнявайки до синьо-зелено. Не след дълго формата на татуировката вече не можеше да се различи, представляваше едно безформено петно. Около него върху кожата се появиха червени ивици, макар че повече приличаха на леко зачервяване, отколкото на нещо по-сериозно.

При все това като цяло картината изглеждаше плашещо и аз се взирах ужасено в нея. Какво бях сторила?

Всички останали бяха притихнали, никой не знаеше какво да прави. Минаха две минути, но ми се сториха цяла вечност. Внезапно Кристин спря да се гърчи. Дишането й все още беше тежко и накъсано, но тя примигна, очите и се фокусираха и като че ли за пръв път виждаше света. Зениците й продължаваха да са огромни, ала тя успя да се огледа и накрая погледът й се спря върху мен.

— Сидни — отрони Кристин. — Благодаря ти.

Глава 16

Успях да скалъпя обяснение за химическия си експеримент, като заявих, че просто съм имала под ръка някаква смес, останала в мен от времето, когато са ми направили татуировката и са ми я дали срещу евентуална алергична реакция. Със сигурност никога не бих признала, че сама съм я забъркала. Мисля, че щяха да повярват на тази лъжа, ако няколко дни по-късно не бях успяла да открия формулата за ефикасно мазило, което помогна да се излекува обгорената от химикалите кожа на Кристин. Сместа обаче не премахна петната от мастилото за татуиране — тези поражения изглежда щяха да останат за постоянно — освен ако не се премахнат с лазер, но поне белезите й малко избледняха.