Кларънс се зарадва да ни види, както и Дороти. Хората, които дават кръвта си на вампирите, не бяха противни само заради самия акт. Това, което също бе ужасяващо, бе самата пристрастеност. Вампирите освобождават ендорфини в тези, чиято кръв пият, а ендорфините създават удоволствие и еуфория, сродни с тези, които се получават при употребата на наркотици. Хората захранващи, които живеят сред мороите, прекарват дните си в това замаяно и блажено състояние, като стават силно зависими от тях. Дороти, която от години живееше само с Кларънс, не е била хапана достатъчно, за да се пристрасти наистина. Сега, с Джил и Ейдриън наоколо, икономката получаваше увеличена ежедневна доза ендорфини. Когато видя Джил, очите й светнаха. Явно жадуваше за още.
— Хей, Сейдж — подвикна ми Ейдриън. — Не искам да ме водиш на интервю, но мислиш ли, че ще можеш да ме закараш до някъде, откъдето да си купя цигари?
Отворих уста да го срежа, като му изтъкна, че не възнамерявам да подкрепям подобен мръсен навик, когато забелязах, че гледа многозначително към Дороти. Зачудих се дали не се опитваше да ме изведе от тук. Да ми осигури извинение да не съм наоколо по време на захранването? От това, което знаех, мороите по принцип не криеха захранванията си един от друг. Джил и Дороти обикновено излизаха от стаята за мое удобство. Знаех, че и сега щяха да го сторят, но реших да се възползвам от възможността да се махна. Разбира се, погледнах към Кийт за одобрение, очаквайки той да възрази. Началникът ми само сви леко рамене. Изглеждаше сякаш аз бях последното нещо, за което се сещаше.
— Добре — казах и се изправих. — Да вървим.
В колата Ейдриън се извърна към мен.
— Промених си решението — заяви. — Искам да ми помогнеш да си намеря работа.
Едва не навлязох в насрещното платно. Малко неща в него биха могли да ме изненадат повече, а той редовно изтърсваше доста изненадващи неща.
— Това се казва бърза промяна. Сериозно ли говориш?
— Толкова, колкото обикновено. Все още ли искаш да ми помогнеш?
— Предполагам, макар че не мога да направя чудеса. Не мога да те назнача на работа. — Изготвих наум списък с нещата, които знаех за Ейдриън. — Предполагам, че нямаш представа какво точно искаш да правиш?
— Искам да е нещо забавно — рече той, като се замисли още малко. — И искам да спечеля много пари, но с колкото е възможно по-малко работа.
— Страхотно — промърморих. — Това определено стеснява възможностите.
Стигнахме в центъра на града и аз направих безупречно паркиране, което не го впечатли толкова, колкото би трябвало. Намирахме се пред магазин за цигари, алкохол и всякакви стоки и той влезе вътре, а аз останах отвън. Вечерните сенки вече се сгъстяваха. Откакто бяхме пристигнали, по-голяма част от времето прекарвах в кампуса, с изключение на кратките ми посещения в дома на Кларънс, на игрището за мини голф и закусвалните за бързо хранене. Оказа се, че Палм Спрингс е много красив град. Улиците бяха пълни с бутици и ресторанти, а аз можех да прекарвам часове в наблюдение на хората. Пенсионери в екипи за голф крачеха редом с млади, чаровни и елегантни дами. Знаех, че тук идват много звезди, но не бях много в час със света на шоу бизнеса, за да ги разпозная.
— Боже! — възкликна Ейдриън, излизайки от магазина. — Повишили са цената на марката, която предпочитам. Трябваше да си купя от много по-скапаните.
— Знаеш ли — подех нравоучително, — ако откажеш цигарите, определено ще спестиш…
Замръзнах, когато видях нещо по-надолу по улицата. Три пресечки по-нататък, през листата на палмовите дървета, едва различих табела с надпис „Невърмор“, изрисуван с извити, готически букви. Това беше мястото. Източникът на татуировките, толкова разпространени в „Амбъруд“. След инцидента с Кристин исках да се разровя в цялата тази работа, ала не знаех откъде да започна. Сега имах шанс.
За миг си припомних наставленията на Кийт да не се замесвам в нищо, което би могло да привлече внимание или да доведе до неприятности. След това си припомних за състоянието на Кристин след татуировката. Това беше моята възможност наистина да направя нещо и аз взех решение.
— Ейдриън — казах му, — нуждая се от помощта ти.
Повлякох го към студиото за татуировки, като пътьом му обясних ситуацията. За миг той изглеждаше силно заинтригуван, но като му казах за Кристин, ентусиазмът му тутакси се изпари.
— Дори и да не използват технологията на алхимиците, те все пак вършат нещо опасно — продължих да му обяснявам. — И не само за Кристин. Това, което правят Слейд и другите момчета — да използват стероиди, за да са по-добри футболисти — е също толкова лошо. Могат да пострадат хора. — Внезапно се сетих за раните и синините на Трей.