Внезапно една ръка сграбчи рамото ми и ме дръпна. Ахнах.
— Аз съм — разнесе се познат глас.
Ейдриън. Издишах облекчено.
— Не се обръщай — рече спокойно той. — Просто влез в колата. Подчиних се. След като и двамата се озовахме вътре, поех дълбоко дъх, все още замаяна от оглушителните удари на сърцето си. Вълната от адреналина, породен от страха, изригна толкова силно, че гърдите ме заболяха. Затворих очи и се облегнах назад.
— Беше на косъм — пророних. — А между другото, ти беше много добър.
— Зная — заяви той гордо. — Всъщност наистина искам да си направя тази татуировка, която описах. Откри ли това, което търсеше?
Отворих очи и въздъхнах.
— Да. И дори много повече.
— Е, какво е това? Да не би да слагат наркотици в татуировките?
— По-лошо — отвърнах. — Използват вампирска кръв.
Глава 17
Откритието ми изстреля проблема с татуировките на изцяло ново ниво. Преди си мислех, че се боря срещу хора, които използват техники, подобни на тези на алхимиците, за да зарибяват „Амбъруд“ с наркотици. Проблемът беше морален. Сега, след като бе замесена вампирска кръв, вече беше проблем на алхимиците. Нашата главна цел бе да предпазваме човечеството от съществуването на вампирите. Ако някой вкарваше незаконно вампирска кръв в човешките същества, то той пресичаше границата, която ние толкова упорито, всеки ден, се стараехме да очертаем.
Знаех, че веднага трябва да докладвам за разкритието си. Ако някой имаше достъп до вампирска кръв, алхимиците трябваше да изпратят силовия си контингент тук, за да разследва. Ако следвах нормалния йерархичен ред за предаване на информацията от низшите към по-горните нива, трябваше да докладвам на Кийт и да оставя той да уведоми висшестоящите. Но ако го стореше той, не се съмнявах, че щеше да си припише изцяло заслугите за откриването на злоупотребите. Не можех да позволя това да се случи — и не защото исках цялата слава за себе си. Твърде много алхимици напълно погрешно вярваха, че Кийт е почтен човек. А аз нямах желание да подклаждам тази вяра.
Ала преди да предприема каквото и да било, трябваше да установя съдържанието на останалите шишенца. Бих могла да направя предположение по металните утайки, но не бях сигурна дали, като кръвта, идват направо от каталога на алхимиците, или просто бяха имитации. Ако бяха нашите формули, само на око не можеше да се определи точния състав на елементите. Например, сребърният прах в шишенцето би могъл да има по-различен състав от използвания от алхимиците. Разполагах с нужното, за да направя някои експерименти и да определя точния състав, но едно от веществата ми убягваше. Това беше бистра, не много гъста течност, без миризма. Предположих, че е наркотик, който използваха в небесните татуировки. Вампирската кръв не можеше да причини такава еуфория и възбуда, макар че тя напълно можеше да обясни изключителните атлетични постижения на тези, които си бяха направили така наречените „стоманени“ татуировки. И така, започнах да правя всички възможни експерименти, докато в същото време посещавах обичайните учебни занятия.
Тази седмица играехме баскетбол в залата, така че Джил присъстваше в часа и бе обект на хапливите коментари на Лоръл. Постоянно я чувах да подхвърля неща от рода на: „Човек би си помислил, че ще е много по-добра, имайки предвид колко е висока. Та тя направо може да докосне коша, дори без да подскача. Или може би е най-добре да се превърне в прилеп и да отлети там горе.“
Потръпнах. Не спирах да си повтарям да не обръщам прекалено голямо внимание на шегите, но всеки път щом чуех някоя, паниката ме сграбчваше. Макар че се налагаше да я прикривам, ако исках да помогна на Джил, трябваше да направя така, че подигравките да секнат напълно — не само подмятанията за вампирите. Привличането на допълнително внимание към злобните коментари нямаше да помогне.
Мика се опитваше да успокои Джил след всяка атака, което още повече вбесяваше Лоръл. Но до ушите ми достигаха не само забележките на Лоръл. След нахлуването ми в студиото за татуировки чух доста интересна информация от Слейд и приятелите му.
— Е, те казаха ли кога? — Госпожица Карсън проверяваше присъстващите, а Слейд разпитваше един тип на име Тим за скорошното му посещение в студиото.
Тим поклати глава.
— Не. Имат някакви затруднения с доставките. Стори ми се, че доставчиците разполагат със стоката, но не искат да я продават на същата цена.