— По дяволите — изръмжа Слейд. — Аз имам нужда от опресняване.
— Хей — нацупи се Тим, — аз какво да кажа? Дори още не съм си направил първоначална.
Не за пръв път чувах от тези, които си бяха направили небесни татуировки, че трябва да ги опреснят. Пристрастеност в действие.
Когато часът по физическо свърши, лицето на Джил приличаше на каменна маска и имах чувството, че с всички сили се старае да не се разплаче. Опитах се да поговоря с нея в съблекалнята, но тя само поклати глава и се запъти към душовете. Тъкмо щях да я последвам, когато се разнесе остър писък. Онези, които още се мотаеха край шкафчетата си, хукнаха към кабинките с душовете, за да разберат какво става.
Лоръл отметна завесата на кабинката си и излетя от там, без да я е грижа, че е гола. Кожата й бе покрита с блестящи ледени кристали. Водните капки от душа бяха замръзнали върху кожата и косата й, въпреки че заради горещината и парата в останалата част на помещението вече започваха да се топят. Погледнах към душа и видях, че водата, която идваше от крана, също бе замръзнала.
Писъците на Лоръл накараха госпожица Карсън да нахлуе тичешком, шокирана като всички нас от невероятната гледка, на която бяхме свидетели. Накрая тя обяви, че навярно се касае за някакъв необичаен проблем с тръбите и бойлера. Това беше типично за себеподобните ми от човешката раса. Те винаги предпочитаха да се уловят за някое научно обяснение, колкото и изсмукано от пръстите да беше, пред необходимостта да се гмурнат във фантастичната реалност.
Но аз нямах проблем с това. Пък и това улесняваше работата ми.
Госпожица Карсън се опита да убеди Лоръл да влезе в друга душ-кабина, за да измие леда, ала тя отказа. Изчака целият лед да се разтопи и след това се избърса с хавлия. Когато най-сетне си тръгна за следващия час, косата й беше в ужасно състояние и аз се поусмихнах доволно. Предположих, че днес нямаше да има зрелищно отмятане на коси.
— Джил! — извиках, когато я мярнах да се спотайва зад групата момичета, които излизаха от съблекалните. Тя се озърна виновно през рамо, но с нищо друго не показа, че ме е чула. Приближих към нея. — Джил! — извиках отново. Тя определено ме избягваше.
В коридора Джил зърна Мика и забърза към него. Умно. Знаеше, че няма да й задавам разни опасни въпроси, когато той е наоколо.
Тя успя да ме избягва през останалата част от деня, но аз останах да я чакам в нашата стая, докато тя не се прибра, малко преди вечерния час.
— Джил! — възкликнах, още щом прекрачи прага. — Какво си мислеше?
Тя захвърли учебниците си и се извърна към мен. Имах чувството, че не бях единствената, приготвила речта си през този ден.
— Мислех си, че ми писна да слушам Лоръл и приятелките й да злословят по мой адрес.
— И заради това замрази душа й? И как ще я спре това? Ти не можеш да извлечеш полза, като заявиш, че е твое дело.
Съквартирантката ми сви рамене.
— Да, но ме накара да се почувствам по-добре.
— Това ли е извинението ти? — Направо не можех да повярвам. Джил винаги е изглеждала толкова разумна. Главата й не се бе размътила, дори когато разбра, че е станала принцеса, нито когато е умряла. А това тук я бе пречупило. — Знаеш ли какво рискуваш? Опитваме се да не привличаме внимание тук!
— Госпожица Карсън не видя нищо нередно.
— Госпожица Карсън се задоволи с някакво неубедително обяснение, за да успокои самата себе си! Така правят хората. Липсва ни само някой от портиерите да проведе разследване и да установи, че тръбите не замръзват, когато им скимне — особено в Палм Спрингс!
— И какво? — тросна се Джил. — Какво тогава? Да не би следващото им заключение ще бъде, че става дума за вампирска магия?
— Разбира се, че не — отвърнах. — Но хората ще започнат да приказват. Ще събудиш подозренията им.
Тя ме изгледа внимателно.
— Това ли те разстройва наистина? Или фактът, че използвах магия?
— Не е ли едно и също?
— Не. Искам да кажа, че си разстроена, задето използвах магия, защото ти не харесваш магията. На теб не ти харесва да имаш нещо общо с вампирите. Мисля, че е лично. Зная какво мислиш за нас.
Изпъшках.
— Джил, аз наистина те харесвам. Права си, че магията малко ме смущава. — Добре де, много ме смущава. — Но не личните ми чувства ще накарат хората да се питат каква би могла да е причината водата да замръзне ей така.
— Не е правилно, че тя продължава да се държи по този начин!