— Зная. Но ти не бива да слизаш на нейното ниво.
Джил се отпусна на леглото и въздъхна. Изведнъж гневът й се стопи, изместен от отчаяние.
— Мразя да съм тук. Искам да се върна в „Свети Владимир“. Или в кралския двор. Или в Мичиган. Където и да е, само да не съм тук. — Погледна ме умоляващо. — Има ли някакви новини за това кога ще мога да се прибера?
— Не — поклатих глава. Никак не ми се искаше да я обезкуражавам, че може да мине доста време, докато това стане възможно.
— Всички си прекарват страхотно тук — промълви тя. — И на теб ти харесва. Имаш много приятели.
— Аз не…
— На Еди също му харесва. Има си Мика и други момчета от тяхното общежитие, с които излиза. Освен това има и мен, за която да се грижи, а това му дава цел. — Никога не го бях възприемала по този начин, но сега осъзнах, че тя има право. — Но аз? Какво имам аз? Нищо, с изключение на тази глупава връзка, която ме депресира още повече, защото постоянно трябва да слушам как Ейдриън се самосъжалява.
— Утре с Ейдриън ще отидем да му търсим работа — казах, макар да не бях напълно сигурна, че това ще помогне.
Джил кимна мрачно.
— Зная. И неговият живот в момента не е особено велик.
Тя затъваше в мелодрама и самосъжаление, но на фона на всичко случващо се, донякъде имах чувството, че има право на това.
— Ти имаш Лий — напомних й.
Това извика усмивка на лицето й.
— Зная. Той е чудесен. Аз много го харесвам и започнах да вярвам… Искам да кажа, направо изглежда налудничаво, че и той също ме харесва.
— Не е толкова налудничаво.
Оживлението й помръкна.
— Знаеш ли, че според Лий бих могла да стана модел? Казва, че имам точно такава фигура, каквато човешките модни дизайнери харесват. Познавал дизайнер в центъра, който търсел модели. Но когато казах на Еди, той заяви, че това било ужасна идея, защото не можело да рискувам да ме снимат. Каза, че ако се разчуе, другите веднага щели да ме открият.
— Вярно е — кимнах аз. — При всички положения. Наистина притежаваш идеалната фигура за модел… но би било твърде опасно.
Тя въздъхна примирено.
— Виждаш ли? Аз нямам нищо.
— Съжалявам, Джил. Наистина съжалявам. Мога само да те помоля да бъдеш силна. Досега се справяш наистина много добре. Просто се постарай още малко, става ли? Просто продължавай да си мислиш за Лий.
Думите прозвучаха кухо дори за мен. Почти се запитах дали да не я взема със себе си и Ейдриън, но накрая се отказах. Не мисля, че Ейдриън се нуждаеше от допълнително разсейване. А и не бях сигурна доколко ще й е интересно. Ако наистина искаше да наблюдава как Ейдриън се явява на интервютата, можеше да „гледа“ през връзката.
На следващия ден след училище се срещнах с Ейдриън и за пръв път от векове, нито Лий, нито Кийт се виждаха някъде из старата къща. Но Кларънс беше там и едва не ме събори, докато влизах.
— Чу ли? — настоя той. — Чу ли за онова бедно момиче?
— Какво момиче? — попитах.
— Онова, което е било убито в Лос Анджелис преди две седмици.
— О, да — отвърнах, облекчена, че не е имало нов смъртен случай. — Било е трагедия. Имаме късмет, че тук няма стригои.
Той ме изгледа многозначително.
— Не са били стригои! Не си ли обърнала внимание? Били са те. Ловците на вампири.
— Но те са изпили кръвта й, сър. Не казахте ли, че ловците на вампири са хора? Нито един човек няма причина да пие моройска кръв.
Кларънс се извърна от мен и закрачи из всекидневната. Аз се огледах, чудейки се къде е Ейдриън.
— Всички не спират да го повтарят! — избухна домакинът ми. — Като че ли вече не го зная. Не мога да обясня защо правят това. Те са много странни. Обожествяват слънцето и имат необичайни вярвания за злото и честта — много по-необичайни дори от вашите. — Е, и това беше нещо. Поне знаеше, че съм човек. Понякога не бях сигурна. — Освен това имат особени възгледи за това кои вампири трябва да умрат. Те убиват безусловно всички стригои. С мороите и дампирите са по-избирателни.
— Явно знаете доста за тях — казах.
— След убийството на Тамара си поставих за цел да узная колкото се може повече. — Той въздъхна и внезапно ми се стори много, много стар. — Поне Кийт ми вярва.
Постарах се да запазя лицето си безизразно.
— О?
Кларънс кимна.
— Той е добър млад мъж. Би трябвало да му дадеш шанс.