Започвах да губя самообладание и знаех, че съм се намръщила.
— Ще се опитам, сър. — За мое огромно облекчение в този момент влезе Ейдриън. Да съм насаме с Кларънс е достатъчно плашещо, дори и да не слушам как възхвалява Кийт Дарнъл.
— Готов ли си? — попитах Ейдриън.
— Можеш да се обзаложиш — отвърна новоизлюпеният кандидат за работа. — Нямам търпение да се превърна в продуктивен член на обществото.
Хвърлих един поглед на дрехите му и си наложих да преглътна всякакви коментари. Бяха хубави, но, разбира се, всичките му дрехи бяха такива. Джил твърдеше, че моят гардероб бил скъп, но Ейдриън слагаше моя в малкото си джобче. Днес носеше черни джинси и тъмночервена риза. Беше от някаква копринена материя и той я носеше свободна и незакопчана. Косата му бе внимателно оформена така, че да изглежда все едно току-що се е измъкнал от леглото. Жалко, че нямаше моя косъм. Моята коса постигаше това без никакви стилистични напъни.
Трябваше да призная, че изглеждаше страхотно, но не приличаше на някой, запътил се на интервю за работа. По-скоро на купонджия на път за любимия си нощен клуб. Това породи противоречиви чувства у мен. Открих, че въпреки това му се възхищавам и отново си припомних какво е понякога впечатлението ми от него — сякаш той е произведение на изкуството. Това беше малко смущаващо, особено след като се налагаше да си повтарям, че вампирите не са привлекателни по същия начин като човешките същества. За щастие, практичната част у мен скоро взе връх, смъмряйки ме, че няма никакво значение дали той изглежда добре, или не. Това, което имаше значение, беше, че изглеждаше абсолютно неподходящо за интервю за работа. Макар че не би трябвало да съм изненадана. Та това беше Ейдриън Ивашков.
— И така, какъв е дневният ни ред? — попита ме той, след като вече бяхме на път. — Наистина мисля, че „председател Ивашков“ звучи добре.
— На задната седалка има папка, съдържаща маршрута ни, председател Ивашков.
Ейдриън се извъртя и взе папката.
— Печелиш точки за разнообразие, Сейдж — обяви, след като й хвърли бърз поглед. — Но не мисля, че някоя от тези работи ще ми позволи да запазя жизнения стандарт, с който съм свикнал.
— Мотивационното писмо и автобиографията са най-отзад. Дадох най-доброто от себе си, но възможностите ни са доста ограничени.
Той прелисти страниците и ги намери.
— Леле. Бил съм асистент по образованието в „Свети Владимир“?
Свих рамене.
— Това е най-близо до работата, която си вършил.
— А Лиса ми е била началничка, а? Надявам се, че ми е дала добри препоръки.
Когато Василиса и Роуз учеха в академията, Ейдриън живееше там и работеше с Василиса по изучаването на магията на духа. „Асистент по образованието“ беше малко по-свободна трактовка, но звучеше така, сякаш той можеше да изпълнява най-разнородни задачи и да отива навреме на работа.
Ейдриън затвори папката, облегна се на седалката и затвори очи.
— Как е сладкишчето? Изглеждаше доста посърнала последния път, когато я видях.
Замислих се дали да го излъжа, но той навярно щеше да разбере истината или директно от нея, или чрез собствените си умозаключения. Като цяло преценките на Ейдриън може и да подлежаха на съмнение, но бях установила, че умееше отлично да разгадава хората. Еди твърдеше, че се дължи на владеенето му на магията на духа и беше споменал нещо за аури, в които не бях сигурна, че вярвам. Алхимиците не разполагаха с необоримо доказателство за съществуването им.
— Не е добре — отвърнах и му дадох пълен отчет, докато пътувахме.
— Онази работа с душа е голям майтап — заключи той, след като свърших.
— Беше безотговорно! Защо никой не го разбира?
— Но онази кучка си го е заслужила.
Въздъхнах.
— Нима всички забравихте защо сме тук? И то точно ти! Ти си я видял да умира. Не разбираш ли колко е важно за нея да остане в безопасност и да не привлича внимание?
Ейдриън остана мълчалив няколко минути, а когато го погледнах, лицето му беше изненадващо сериозно.
— Зная. Но в същото време не искам тя да е нещастна. Тя… Тя не го заслужава. Не като нас останалите.
— Не мисля, че и ние го заслужаваме.
— Ти може би не — съгласи се той и се усмихна леко. — С твоя безгрешен начин на живот и всичко останало. Не зная. Джил просто е толкова… Невинна. Знаеш ли, тъкмо заради това я спасих. Искам да кажа, че това бе част от причината.