Потръпнах.
— Когато умря ли?
Той кимна и в очите му се появи напрежение.
— Когато я видях там, цялата в кръв и неподвижна… Не помислих за последствията от постъпката си. Знаех само, че трябва да я спася. Тя трябваше да живее. Действах импулсивно, без дори да съм сигурен, че мога да го направя.
— Било е много смело от твоя страна.
— Може би. Не зная. Зная само, че тя преживя много. Не искам да страда повече.
— Нито пък аз. — Бях трогната от загрижеността му. Понякога бе трудно да си представиш, че Ейдриън наистина е загрижен за нещо, но милостивата и добра част в него винаги изплуваше, когато говореше за Джил.
— Ще направя всичко, каквото мога. Зная, че би трябвало повече да разговарям с нея… да й бъда по-добра приятелка или дори нещо като сестра. Само че…
Той ме погледна.
— Наистина ли е толкова ужасно да си край нас?
Изчервих се.
— Не — поклатих глава. — Но е сложно. През целия си живот сме учени на определени неща. Трудно е да се отърсиш от тях.
— Най-големите промени в историята са се случили, защото хората са успели да се отърсят от това, което останалите са им казвали. — Беше се извърнал от мен и гледаше през прозореца.
Думите му ме подразниха. Разбира се, звучаха добре. Бяха от нещата, които хората изричаха постоянно, без наистина да разбират подтекста. Бъди себе си, бори се със системата! Ала тези, които го казваха, такива като Ейдриън, не бяха живели моя живот. Не бяха израснали в система от толкова строги правила и принципи, че беше все едно да си затворник. Те не са били принудени да се откажат от умението да мислят самостоятелно или сами да правят своя избор. Осъзнах, че думите му не само ме бяха подразнили. Те ме изпълниха с гняв. С ревност.
Поусмихнах се подигравателно и изрекох коментар, достоен за него:
— Да добавя ли към автобиографията ти и „експерт по мотивация“?
— Ако заплащането е добро, аз съм „за“. О! — Внезапно се изправи. — Най-после се сетих на кого ми напомня. Онзи тип Мика, за когото ти толкова се тревожиш.
— Напомня ти на някого?
— Да. Сетих се защо ми изглежда толкова познат. Мика е същински двойник на Мейсън Ашфорд.
— На кого?
— Един дампир от „Свети Владимир“. Известно време беше гадже на Роуз. — Ейдриън изсумтя и подпря рамото си на прозореца. — Е, доколкото някой изобщо би могъл да е гадже на Роуз. Тя още тогава беше луда по Дмитрий Беликов. Както и докато двамата с нея бяхме гаджета. Не съм сигурен дали Ашфорд е подозирал, или тя е успявала да го мами през цялото време. Надявам се да е последното. Горкото копеле.
Намръщих се.
— Какво имаш предвид?
— Той умря. Е, по-скоро би трябвало да кажа, че беше убит. Чувала ли си за това? Миналата година една групичка ученици от академията бе заловена от стригои. Роуз и Кастъл успели да се измъкнат. Но не и Ашфорд.
— Не — простенах, като си отбелязах мислено да проуча случая. — Не знаех. И Еди ли е бил там?
— Да. Поне физически. Стригоите са се хранили от него и през по-голямата част от времето е бил безполезен. Искаш ли да разбереш какво означава емоционално осакатяване? Не е нужно да търсиш много надалеч.
— Бедният Еди — въздъхнах. Внезапно дампирската природа започна да ми става по-ясна.
Пристигнахме на първото място — адвокатска фирма, която търсеше офис асистент. Титлата звучеше много по-шик, отколкото действително представляваше длъжността, и навярно включваше доста поръчки като тези, които двамата с Трей изпълнявахме за госпожа Теруилиджър. Но от трите длъжности, които бях подбрала, тази имаше най-голям потенциал за развитие.
Кантората очевидно се справяше добре, съдейки по фоайето, където чакахме. В големи, добре подредени саксии, растяха орхидеи, а в средата на помещението ромолеше фонтан. Във фоайето имаше още трима посетители. Единият беше много елегантно облечена жена на около четирийсет години. Срещу нея седеше мъж на същата възраст до млада жена, чиято блуза с дълбоко изрязано деколте би била достатъчна причина, за да я изхвърлят от „Амбъруд“. Всеки път щом я погледнех, изпитвах желание да покрия деколтето и с жилетка. Тримата очевидно се познаваха, защото не спираха да си разменят кръвнишки погледи.
Ейдриън ги огледа изпитателно и се извърна към мен.
— Тази адвокатска фирма — рече с нисък глас — се е специализирала в разводи, нали?
— Да — потвърдих.