Той кимна и помълча няколко минути, за да осмисли информацията. Тогава, за мой ужас, се наведе през мен и каза на по-възрастната жена:
— Той е глупак, това е съвсем очевидно. А вие сте възхитителна жена с класа. Само почакайте. Той ще съжалява.
— Ейдриън! — възкликнах аз.
Жената трепна изненадано, но не изглеждаше обидена. Междувременно в другия край на помещението по-младата жена, която се бе сгушила до мъжа, се изправи.
— Извинете? — попита. — Какво означава това?
Искаше ми се земята да се разтвори и да ме погълне. За щастие избавлението дойде в лицето на рецепционистката, която извика тримата за среща с адвоката.
— Ама наистина, защо ти трябваше да казваш това! — възмутих се, когато тримата вече ги нямаше.
— Изразих това, което мисля, Сейдж. Нима не смяташ, че трябва да се казва истината?
— Разбира се, че смятам. Но си има място и време! Не и пред напълно непознати, които очевидно са в затруднена ситуация.
— Няма значение — махна с ръка Ейдриън, явно много доволен от себе си. — Благодарение на мен, денят на тази дама ще е по-хубав.
Точно в този момент от един от кабинетите излезе жена в черен костюм, носеща обувки с много високи токчета.
— Аз съм Джанет Маккейд, офис мениджър — представи се. Погледът й се премести несигурно между двама ни и реши в моя полза. — Вие сигурно сте Ейдриън.
Грешката бе разбираема, но заблудата й не вещаеше нищо добро за Ейдриън. Преценката ми за купонджийските му дрехи беше съвсем правилна. Моята кафява пола и блуза с цвят на слонова кост очевидно изглеждаха много по-подходящи за интервю.
— Това е Ейдриън — заявих и посочих спътника си. — Аз съм негова сестра и съм тук за морална подкрепа.
— Много мило от ваша страна — рече Джанет малко смутено. — Добре, тогава. Ще поговорим ли, Ейдриън?
— Можеш да се обзаложиш — откликна той и се изправи. Понечи да я последва, а аз скочих от мястото си.
— Ейдриън — прошепнах, като го сграбчих за ръкава. — Нали искаш да казваш истината? Направи го. Не украсявай нещата и не изричай налудничави твърдения от сорта, че си бил областен прокурор.
— Схванах — рече той. — Това интервю ще е направо лесна работа.
Ако под лесна имаше предвид бърза, тогава се оказа прав. Пет минути по-късно излезе от кабинета.
— Предполагам — подех, когато се озовахме в колата, — не си получил работата само заради външния си вид?
Ейдриън се взираше напред, но сега ме удостои с широка усмивка.
— Не може да се отрече, Сейдж, че много те бива да правиш комплименти.
— Нямах това предвид! Какво стана?
Той сви рамене.
— Казах истината.
— Ейдриън!
— Говоря сериозно. Тя ме попита коя е най-голямата ми сила. И аз отвърнах: умението да общувам с хора.
— Това не е лошо — признах.
— После ме попита коя е най-голямата ми слабост. И аз попитах: откъде да започна?
— Ейдриън!
— Престани да повтаряш името ми с този тон. Казах й истината. Когато стигнах до четвъртата, тя ми заяви, че мога да си вървя.
Изпъшках, като сподавих желанието си да си ударя главата във волана.
— Трябваше да те подготвя. Този въпрос е стандартен трик. Би трябвало да отговориш неща от рода: „Прекалено се отдавам на работата си“. „Аз съм перфекционист“.
Той изсумтя предизвикателно и скръсти ръце.
— Това са пълни глупости. Кой би казал нещо подобно?
— Хората, които получават работа.
Сега, след като разполагаме с излишно време, се постарах да го подготвя с подходящи отговори преди следващите интервюта. Всъщност следващото беше в „Спенсърс“ и бях накарала Трей да задвижи някои свои връзки. Докато Ейдриън беше на интервю в офиса в задната част, аз се настаних на една маса и си взех кафе. След около петнайсет минути Трей дойде да ме види.
— Това наистина ли е твоят брат? — пожела да узнае той.
— Да — потвърдих, надявайки се да звуча достатъчно убедително.
— Когато каза, че си търсел работа, си представих мъжка версия на теб. Предположих, че ще иска да подрежда чашите по цвят или нещо подобно.
— Какво искаш да кажеш? — попитах го.
Трей поклати глава.
— Искам да кажа, че май е по-добре да продължиш да му търсиш работа. Току-що се връщам оттам и го чух да говори с управителката. Тя му обясняваше за почистването, което трябва да прави всяка вечер. А той каза нещо за ръцете си и черния труд.