Не бях от тези, които псуват, ала в този момент ми се прищя да бях.
Последното интервю беше в модерен бар в центъра. Избрах го, ръководена от вярата, че Ейдриън навярно познава всяко питие на планетата и бях фалшифицирала една препоръка в документите му, в която се твърдеше, че има изкаран курс по барманство. Този път останах в колата и го изпратих сам, предполагайки, че тук има най-голям шанс. Поне облеклото му беше подходящо. Направо се потресох, когато се появи след десет минути.
— Как? — пожелах да узная. — Как успя да се издъниш и този път?
— Когато влязох, ми казаха, че управителят говори по телефона и ще дойде след пет минути. И така, аз седнах на бара и си поръчах питие.
Този път отпуснах чело върху волана.
— Какво си поръча?
— Мартини.
— Мартини. — Вдигнах глава. — Поръчал си си мартини преди интервю за работа?
— Това е бар, Сейдж. Помислих, че ще им хареса.
— Не, не си го помислил! — възкликнах. Силата на гласа ми изненада и двама ни и той леко се сви на седалката. — Ти не си глупав, без значение колко усилено се преструваш на такъв! Знаел си, че не бива да правиш това. Направил си го, за да се избъзикаш с тях! Направил си го, за да се избъзикаш с мен! Затова е било всичко. Ти не си взел на сериозно нито едно от тези интервюта. Загубил си времето на хората, както и моето, само защото скучаеш и нямаш нищо по-интересно за правене!
— Това не е вярно — отвърна той, макар че прозвуча доста неубедително. — Наистина искам работа… само че не работа като тези.
— Не си в положението да придиряш и избираш. Нали искаш да се махнеш от дома на Кларънс? Тези работи бяха твоята възможност. Ако беше положил поне малко усилие, щеше да получиш коя да е от тях. Когато искаш, можеш да си много чаровен. Можеше да ги убедиш да те назначат. — Запалих колата. — Аз съм дотук.
— Ти не разбираш — пророни той.
— Разбирам, че преминаваш през труден период. Разбирам, че си наранен. — Отказвах да го погледна, посвещавайки цялото си внимание на пътя пред мен. — Ала това не ти дава правото да си играеш с живота на другите. Опитай се, за разнообразие, да се погрижиш за своя собствен.
Той не отговори, докато не пристигнахме пред дома на Кларънс, а дори и тогава нямах желание да го слушам.
— Сейдж… — поде Ейдриън.
— Слизай — наредих му.
Той се поколеба, като че ли искаше да възрази, но накрая се подчини със сковано кимване. Излезе от колата и закрачи към къщата, като пътьом запали цигара. Отвътре ме изгаряха ярост и чувство на безсилие. Как бе възможно една личност постоянно да ми причинява такъв емоционален смут? Винаги, когато започвах да го харесвам и да чувствам, че двамата се разбираме, той правеше нещо такова. Бях глупава, че изобщо си позволявах да изпитвам приятелски чувства към него. Наистина ли до неотдавна съм си мислела, че той е произведение на изкуството? По-скоро беше недодялано творение, с което никой не иска да си има работа.
Когато пристигнах в „Амбъруд“ чувствата ми още бушуваха. Направо ми призляваше от мисълта, че ще налетя на Джил в нашата стая. Не се съмнявах, че знае всичко, което се бе случило с Ейдриън, а нямах никакво желание да я слушам как го защитава.
Но когато влязох в общежитието, не стигнах по-далеч от рецепцията. Госпожа Уедърс беше във фоайето, както и Еди и един служител от охраната на кампуса. Мика също се мотаеше наоколо с пребледняло лице. Сърцето ми спря. Еди се втурна към мен със сгърчено от паника лице.
— Ето те най-после! Не можах да се свържа нито с теб, нито с Кийт!
— Т-телефонът ми беше изключен. — Погледнах към госпожа Уедърс и служителя и видях същата тревога, изписана върху лицата им. — Какво се е случило?
— Джил — рече Еди мрачно. — Изчезнала е.
Глава 18
— Какво искаш да кажеш с това „изчезнала е“? — попитах.
— Трябваше да се срещне с нас преди два часа. — Каза Еди, като се спогледа с Мика. — Мислех, че може да е с теб.
— Не съм я виждала след часа по физическо. — Опитвах се да не се поддавам на паниката. Все още имаше твърде много вероятности и недостатъчно доказателства, за да започнем да мислим, че някой луд морой идиот я е отвлякъл. — Това място наистина е голямо, искам да кажа, че има три кампуса. Сигурни ли сте, че просто не се е усамотила някъде, за да учи?
— Проведохме доста щателно търсене — осведоми ме мъжът от охраната. — Учителите и останалият персонал също са нащрек и я търсят. Ала засега никой не я е видял.