Той все пак задържа Меркулов и аз останах в коридора да го изчакам. Дяконов се върна, приближи се към мен и каза обидено:
— Какво правиш с мен, Саша? Да ме вкараш в затвора ли искаш?
— Жив да си ми, Костя — усмихнах се приветливо. — Но ми е жал за младежа, той наистина няма нищо общо. Станал е жертва на служебното усърдие.
— Ами пистолетът! — възкликна Дяконов. — Ами пушката! Нищо общо!
— Постановка, Костя, груба постановка.
Той махна с ръка и си тръгна. Другият Костя, Меркулов, излезе от кабинета на шефа след петнайсет минути.
— Мен ли чакаш? — попита той.
— Да, бих искал да получа някои обяснения — казах аз. — Ти на чия страна си, Константин Дмитриевич?
— На страната на закона — отвърна той с усмивка, докато вървеше заедно с мен по коридора към кабинета си. — Просто ситуацията е цугцвангова — каквото и да направиш, губиш.
— Къде си се разбързал? — попитах, едва успявайки да го следвам.
— Да, извинявай — каза той. — Имам отговорна среща, между другото по нашето дело. — Утре ще ти разкажа всичко.
— Чакай, Костя — опитах се аз да го спра. — Трябва ми достъп до депутата Вадим Сергеевич Соснов. Как да се добера до него?
Костя се спря заинтересуван.
— А какво искаш от него?
— Искам да го разпитам по делото за убийството на капитан Ратников.
Костя помисли и разбиращо кимна.
— Добре, ще се опитам да ти помогна.
Той си тръгна бързо, а аз останах. Подозренията ми относно врастването му в корумпираната чиновническа система започваха да получават осезаеми доказателства.
В моя кабинет Грязнов подробно преразказваше на Лара драматургията на нашето съвещание. Лара го черпеше с кафе и той се беше размекнал.
— Секретна информация — започнах аз, вдигайки пръст.
— Току-що това си помислих — разбра ме Лара. — Имам приятелка в „Московски новини“, тя какъв репортаж би направила!
— Обади ли се на Серьожа? — попитах аз.
— Той се обади — отвърна Лара. — От управлението на МВР. Пука му на него за болничния режим, интересува го Бейби. Убеден е сто процента, че Бейби си е жив и здрав.
— Ако говорим в проценти — каза Грязнов, — аз бих оставил един-два за случайни съвпадения. Но действително е слаба работа!
— Защо мълча тогава? — попитах го с укор.
— Нали разбираш, действително не трябва да се вдига шум — каза Грязнов. — Направо ще ни погребат.
— Но нали е убит човек! — възкликна Лара.
Грязнов отпи от кафето си и кимна.
— Между другото, приятелката му е изчезнала някъде.
Набрах номера на майор Скачков.
— Николай Виталиевич — учтиво се обърнах към него, — пак е Турецки. Обещахте ми да погледнете за нашите момчета?
— Александър Борисович, драги — избуча Скачков недоволно, — тъкмо слизам от самолета, какво говорите! Но ще наредя.
— Знаете ли, аз също тъкмо слизам от самолета — казах. — Очаква се среща на върха и началството жадува да има козове в ръцете си. Помислих си, че и за вас ще е от полза, ако президентът научи за вашата оперативност.
Той изсумтя в слушалката.
— Добре, ще ви се обадя до един час.
Но за този един час събитията се развиваха непредсказуемо. От преминаващ товарен автомобил със закрита каросерия във вратата на федералната прокуратура бе произведен изстрел от гранатомет, който я направи на трески. Преди някой да успее да се опомни, камионът зави зад ъгъла и изчезна. След половин час го намериха наблизо, на територията на някакъв строеж. След още един час от факса на дежурния изпълзя хартия с думите: „Това е за Бейби. Поздрави от Дюк.“ Незабавно откриха пощенския клон, от който беше изпратен този прост факс и там съобщиха, че „честитката“ е била подадена от весел младеж в дънково облекло, който твърдял, че става дума за раждането на дете. Въпросът за идентифицирането на Бейби постепенно се изместваше от проблеми от първостепенна важност. Във всеки случай прокурорът на Москва не пропусна случая да ми се обади в кабинета и да изкаже съболезнованията си. Впрочем жертви нямаше.
Пак настана паника в органите на реда, патрулите бяха усилени, десетки подозрителни личности арестувани, бяха проведени редица хайки. Водещите на телевизионните новини говореха за начало на улични боеве. Веднага се обадих на вилата на съседите и предупредих жена си, че с мен и всички близки всичко е наред. Впрочем тя въпреки това нервничеше, като не пропусна случая да ми напомни колко е вредно това за нея.