Феликс Захарович, който очакваше от тази акция окончателен провал, беше доволен. Из Москва се носеше вълна, породена от смъртта на Дюк, по стените се появяваха надписи „Няма да забравим Бейби“, „Дюк е с нас“ и други. На заседание на колегията на Съда Председателят изказа дълбоко задоволство от развитието на ситуацията и предложи да се ускори подготовката на новите операции. От провинцията пристигнаха представители на регионалните организации, които обявиха пълната си готовност за провеждането на терористични акции. Целите бяха набелязани, оръжието приготвено, хората очакваха заповед.
— Аз съм против всякакво ускоряване — заяви на колегията Феликс Захарович. — В проекта има строга ритмичност и ако я нарушим, можем да излезем от схемата.
— Ритмичността на проекта е според събитията — опита се да спори с него Секретарят. — Продължението се предполага след възникването на стихийно движение. Но както сами виждаме, стихийните изблици се превръщат в нещо обичайно. Струва ми се, че трябва да подкрепим инициативата на младите хора с ред ярки акции.
— Между другото — отбеляза Председателят с усмивка — вчера чух по една от младежките радиопрограми песничка за нашия Бейби. Не сте ли я чували? Очарователна глупост. Май трябва да помогнем за разпространението й.
Секретарят се усмихна в отговор и кимна. Феликс Захарович си помисли, че той още дълго няма да се отърве от номенклатурното раболепие. Стара закалка, нищо че няма и четирийсет.
— И все пак ме плаши неуправляемостта на стихийното движение — дълбокомислено забеляза генерал Чернишов. — Защо да не внесем елемент на организираност? Да внедрим наши хора, да им помагаме със средства…
Те нищо не разбираха от проекта на Синюхин, помисли си Феликс Захарович. Трагедията е, че изпълнението на безупречния замисъл е възложено на хора, поначало порочни. Прословутата нова генерация се оказа сборище на кариеристи и егоисти. След като за пореден път се улови в разобличаващи мисли, Феликс Захарович потъна в самотна печал.
— Искам още веднъж да обясня на някои другари — каза той, — че същността на проекта е именно зараждането на стихийно движение. Нашата организация е катализатор на пробуждането на народните маси и трябва предварително да се простим с надеждите да оглавим стихията.
Това беше въпрос, по който мненията на ръководителите излизаха наяве. Секретарят например мразеше идеята за стихийност и не пропускаше случай да я оплюе. Председателят бе по-мъдър.
— Не мисля — забеляза той, — че с преминаването към стихийност всички ние ще бъдем задължени да си направим харакири. Вероятно ще изникне възможност да намерим себе си в новия свят, когато вълната на обновлението се разнесе.
— Вероятно — съгласи се Феликс Захарович. — Може би работата е там, че не се надявам да доживея, докато вълната се разнесе.
Заседанията на колегията зачестиха в последно време и това притесняваше Феликс Захарович. Той, който се смяташе за един от главните дейци на първия етап, започваше да подозира, че във втория му се готви ролята на сватбен генерал. Нови хора идваха в структурите на организацията с нови възгледи и нови предложения и у тях нямаше никакво благоговение пред проекта „Народна воля“.
В своите донесения до Контрольора той не спираше да сочи опасността от ревизия на основните положения на проекта, призоваваше да се усили контролът именно върху въпросите за адекватната реализация на плана и когато Контрольорът си правеше труда да разговаря с него направо, Феликс Захарович го молеше да направи открита проверка доколко последните решения на колегията съответстват на плана на Синюхин.