— Моят помощник Ваня Лихоносов — добави Феликс Захарович — дори твърди, че проектът търпи изменения.
— Това много ли те плаши? — попита Контрольорът с уморен старчески глас.
— Разбира се. Какво пречи на тези мерзавци да променят програмата на действие според тесните си користни интереси? За какво органично общество може да става дума тогава?
— Ще видим какво може да се направи — обеща Контрольорът, както винаги немногословен. — И престани с това фрондиране, Феликс. Ще те глътнат.
Това мрачно пророчество още дълго звуча в ушите на Феликс Захарович дори и след като затвори. Старият Контрольор никога не говореше празни приказки.
Единственият човек, когото Феликс Захарович искаше да види в този момент, беше Нина. Той пристигна, без да се обади предварително, донесе продукти и благодушно я наблюдаваше как готви. Откакто се върна от Брянск, Нина стана още по-затворена, съсредоточена. Феликс Захарович вече знаеше, че тя е била в Митишчи, където се криеше Аня, навестила приятелката си с обещанието скоро да се спаси от тази напаст и даже смятала да я вземе със себе си. Хазайката, верен страж на интересите на Феликс Захарович, не отстъпила и не позволила на Аня да напусне къщата. Сега Феликс Захарович очакваше продължението на събитията.
— Е, и сега какво? — попита той.
— Какво имаш предвид? — не разбра Нина.
— Списъкът е изчерпан — напомни Феликс Захарович. — Бейби вече не съществува. Как смяташ да живееш?
Нина помисли и поклати глава.
— Докато са живи онези двамата, жив е и Бейби — каза тя.
33.
За да изкупи чиновническите си маниери, Костя Меркулов пристигна в неделя на вилата, което дори и за мен беше напълно неочаквано. Този ден на гости ни беше Елвира, дъщерята на бившия ми пастрок Павел Петрович, която поддържаше близки приятелски отношения с майка ми, и двете изчезнаха от компанията ни, оживено и конспиративно обсъждайки поредното душевно потресение на вече немладата девойка.
Ирина много се зарадва на появата на Костя, а и аз бях поласкан, че при мен е дошъл, може да се каже, член на правителството.
— Защо не доведе твоите? — попитах го аз.
— Ами — смути се той — може да се каже, че това е делова визита.
Докато приготвяха масата, Костя разговаряше с Ирина, предаваше й поздрави и многобройни пожелания и се интересуваше от здравето й. Тъй като тази тема понастоящем беше основната за Ирина, получи се съдържателен разговор. Докато слагах масата, аз непрекъснато преминавах от преживяванията на бременната ми жена към терзанията на душевно сломената Елвира.
Най-после седнахме. Елвира, която беше чувала доста за Меркулов, се радваше на появата му. Темата за терористите моментално възникна и не угасна чак до чая. После двамата с Костя оставихме жените, качихме се на втория етаж и излязохме на огромния балкон. Едно време Павел Петрович беше построил вилата на името на майка ми и именно на него дължахме този разкош.
Денят беше слънчев, само лекият ветрец разхлаждаше. Седнахме в плетените кресла, изнесени за пръв път от зимата, и известно време блажено мижахме на слънцето. Аз пушех, но Костя намери сили да се въздържи. Явно специалните му цигари започваха да дават резултат.
— Дойдох — започна той, — защото сега няма да се появявам често в прокуратурата.
— Какво? — настръхнах аз. — Местят ли те от нас?
— Временно — каза Костя. — Сам си го докарах. С две думи, организирана е президентска комисия за противодействие на пропагандата на „Съда на Народната съвест“. Точно за това говорехме в четвъртък.
— С президента? — възхитих се аз.
— Не, но с най-близките му помощници. Екипът, който изработва всичките му решения. Много сериозни хора, нищо че са млади.
— Значи те те подкрепиха?
Той въздъхна.
— Не съвсем.
— Какво значи не съвсем?
— Съгласни са с мен, че става дума за промиване на мозъци, че някой се опитва да пусне лавина срещу нас, но смятат този проблем само за един от многото. Даже си помислих, че знаят по въпроса повече от мен.
— Интересен вариант — кимнах аз.
Той ме изгледа с ирония, отхвърляйки по този начин подозренията ми.
— Имам предвид, че те също следят ситуацията и правят изводи.
— А пък аз имам предвид — казах, — че нивото на организация е много високо. По-рано това можеше да бъде само комитетът. А сега…