Многозначително замълчах.
— Престани — промърмори Меркулов. — Ти си човек от отминала епоха, Саша. Не можеш да се отървеш от подозрителността си по отношение на правителствените кръгове. Трудно ти е да разбереш, че на власт са други хора.
— Защо, чудесно разбирам. Говорят свързано, научили са се да се усмихват лъчезарно и може би дори са изпълнени с най-светли идеали. Но властта си е власт, Костя. Тя е като радиацията. Ходиш си, радваш се на живота, а тя се натрупва. И докато разбереш, вече си инвалид.
— Много си мрачен днес, Турецки — въздъхна Меркулов.
Той винаги реагираше така или по подобен начин на всичките ми сентенции относно властта и номенклатурата. Тъй като той самият беше част от тази власт, от тази нова номенклатура, сигурно и не можеше да постъпва другояче. Изведнъж си помислих, че тази конспиративна комисия може да стане за Костя стъпало към поста на генерален прокурор.
— И какво казаха все пак?
Меркулов сви рамене.
— Отначало дълго ме проверяваха. Интересуваха се от политическите ми симпатии и връзки. Това беше тъмен момент в разговора ни.
— Как се свърза с тях?
— Написах писмо направо до президента с мои размисли относно „Съда на Народната съвест“. Така или иначе съм свързан с хора, близки до апарата на президента, както ти е известно.
— Според мен вие сте се срещали и лично — напомних му аз.
— Това вече отдавна е забравено — въздъхна Меркулов. — Друга епоха. Та значи изложих им мислите си за това, че става дума за социална провокация, че се чувства наличието на опитна организация, че те необратимо настъпват, защото не правим нищо в това отношение. Предложих редица мероприятия, които обмислях в последно време. Стига фантазии, нека да разсъждаваме реално. Нали не става дума за народни закрилници, това е само поредната проява на борбата за власт. Значи трябва да бъдат разобличавани като авантюристи и мошеници.
— Добра идея — съгласих се аз. — Само че дори аз мога да я оспоря. Гранатата на Дюк компенсира всичките ти разобличения. Той никого не е лъгал, а излезе на бой и загина славно. Разбира се, когато се ориентираме в цялата сцена, ще разберем, че и тази сцена е била предварително подготвена, но сега е невъзможно да го заявим.
Той кимна замислено.
— Точно там е работата. Нужни са дела, а не думи. Трябва да се внедряваме.
— Умно си го измислил — казах с ирония. — Грязнов вече има готови десетина души за внедряване. Ако имаше поне един канал!
— С две думи, те разсъждаваха по подобен начин — кимна Меркулов. — Демек, вие сте прокурорът, картите са у вас. Воювайте.
— Правилно са разсъждавали.
— Изобщо не е правилно! — възкликна с досада Меркулов. — За тази война е необходима не само прокуратурата, необходими са хора, вестници, средства… Защото скоро ще започнат акции, породени вече не от плана на организацията, а от стихийния порив на отделни хора. У нас се натрупва огромна маса безработни, които трябва самота бъдат насочени.
— А най-страшното е, че и аз, и ти ги разбираме прекрасно. Това зло далеч не е породено от „Съда на Народната съвест“, Костя.
Той ме погледна дълго и внимателно.
— Отдавна ли си се променил така? — попита той.
— Не съм се променил аз — казах с горчивина. — Ти си се променил. Та какво още ти казаха светилниците на новата политика?
Той мълча известно време.
— Дойде Анохин — каза той. — Един от най-близките съратници на президента, помощник по сигурността. Точно той промени ситуацията. Президентът също е обезпокоен от покълващия тероризъм и очаква от нашето съвещание реални предложения. Тогава се реши да бъде създадена закрита комисия за противодействие на разлагащата идеология. Средствата за комисията ще дойдат от президентския фонд. Отчет само пред президента.
— Добре де, с какво ще се занимавате там? — попитах с недоумение. — Ще контролирате работата на органите на реда ли?
— Не, става дума за контрапропаганда — отвърна Меркулов. — Създаването на обществено мнение, обратно на идеите на Народната съвест.
— Това ли ти е работата? — попитах аз със съжаление.
— Какво да направя, като никой друг не иска да се занимава с това.
— И ясно чувстваш нуждата от такава работа?
— Да! — възкликна той. — Чувствам я ясно. Саша, ти също си изпаднал под тяхното вредно влияние! Ти чудовищно идеализираш тези бездушни убийци, тайно им се възхищаваш. Опомни се! Шепа мухлясали партократи се опитват да провокират отново класова ненавист! Това ли искаш?