Запалих още една цигара.
— Но това е такава профанация — казах аз. — Сега ще се мяркаш из президиумите на обществените събрания, където едни и същи хора ще говорят едни и същи неща за опасността от събуждането на стихията.
— Събрания не се предвиждат — с достойнство отвърна той.
— А какво се предвижда?
— Проблемни статии, телевизионни предавания, използване на елементи от народната пропаганда… Имам предвид вицове, слухове. Предвиждат се дори насрещни акции.
— Накратко, широка операция в духа на славната памет на КГБ — възхитих се аз.
Меркулов въздъхна сдържано и кимна.
— Да.
Той самият също не смяташе този път за идеален, но не виждаше друг. Чак ми стана жал за него в този момент, но не се стърпях и попитах:
— А от какъв род ще са насрещните акции? Верига убийства на бивши членове на Политбюро?
Той се усмихна, това беше признак на здраве.
— Не, предвиждат се някакви провокации — започна да разказва той без голямо желание. — Например едно неудачно покушение и моментален арест на терориста веднага смъква от него ореола на неуязвимост. Все пак не всички са като твоя Бейби. Откриването на склад с оръжие говори за това, че организацията явно не е стихийна; прехванати сметки с големи суми и други такива. Освен това искат да организират показни съдебни процеси срещу членовете на „Съда на Народната съвест“, където няма да има убийства, а обществени присъди, гневни речи и изгаряне на чучелата на престъпната мафия на площадите пред ресторантите.
Потресено мълчах и той попита разтревожено:
— Не ти ли харесва?
— А на тебе?
Той сви рамене.
— Това е работа, Саша. Естествено, надявах се на по-голяма откритост, гласност, искреност, ако искаш. Но политиката се прави с други средства. И въобще те най-много са разтревожени от нарастването на конфликта между президента и Върховния съвет. Някои дори смятат, че този конфликт ще измести на заден план „Съда на народната власт“, ще отвлече вниманието от терористичните актове, ако такива отново има, и ще обезсмисли цялата им пропаганда.
— За да засенчи тероризма, този конфликт трябва да бъде доведен до гражданска война — казах аз.
— Знаеш ли, не съм дошъл при тебе, за да ме поучаваш. И без това съм изпълнен със съмнения. Но щом си толкова остроумен, предложи някакво решение.
— За затвора плачат — казах аз, сещайки се за краснодарския полковник Коршиков. — Това е главното ми предложение. Смятам, че Бейби е жив и ще ни заведе при този Народен съд.
Той поклати глава и се усмихна.
— Между другото, като спомена Върховния съвет — сетих се аз. — Помолих те да ми уредиш среща с депутата Соснов.
— Довечера пристига от Холандия — каза Меркулов. — А утре в единайсет те чака в кабинета си в Белия дом.
— Трябва да се бърза — казах. — Преди да се е разгорял конфликтът.
Общо взето, не ми се стори особено вдъхновен, но не забелязах у него и значително разочарование. Ако аз можех да си позволя снизходително отношение към президентското войнство, Меркулов беше длъжен да вярва в тяхната устременост към светлите идеали. За моя радост още не си беше намерил място в номенклатурната среда на правителствените чиновници.
В понеделник се обадих на секретарката на Соснов, за да уточня времето на евентуалния разговор, и тя потвърди поканата за единайсет часа. Точно в единайсет влязох в приемната му и миловидната секретарка ми се усмихна дежурно.
— Вие ли сте Турецки? Влезте, Вадим Сергеевич ви очаква.
Вече бяхме разговаряли в този кабинет, така че не открих за себе си нищо ново из сладкия живот на нашите депутати. Соснов, който преглеждаше някакви документи, ме поздрави и ми предложи да седна. Не прояви голямо внимание, но приемът не беше и груб. Просто ми беше подсказано, че депутатът е изключително зает и трябва да оценя предоставеното ми право да беседвам с него.
— Е, Александър Борисович — попита той, надниквайки в бележките си, за да си спомни името ми, — пак по същото дело ли?
— Да.
— Нови факти ли изплуваха?
— Изплуваха — потвърдих аз. — Например за дискетата.
Той се намръщи.