Не й казаха почти нищо, само че в Рим ще я посрещнат и ще й обяснят всичко. Но в Рим успя само да се повози на автобус с една евтина екскурзия, водена от някакъв емигрант със страхотен еврейски акцент — отначало звучеше много симпатично, но към края на екскурзията изобщо престана да го разбира. След като прекара в Рим два дни, от които само няколко часа в разходки из града, тя отиде в Сицилия. Отново й обещаха, че там всичко ще й обяснят. Едва по пътя откри, че пак има нови документи.
В Сицилия я оставиха да се порадва на приличен пансион няколко дни, но тя не знаеше езици и затова се чувстваше много неуверено. Някаква жена провеждаше с нея курс по френски език и се оплакваше от слабите й способности. Но след три дни интензивно обучение вече можеше без проблем да си поръча обяд в ресторант.
От Палермо отлетя за Испания, където я чакаше нова кола, чудесен и простичък фиат. Книжката вече беше готова, но трябваше да придобие някакви навици и с нея се занимаваше мил млад испанец, който говореше руски много добре. Именно тук, в Барселона, за пръв път с нея поговориха по същество.
— Мила моя, това е операция по внедряване — каза й белокос човек с камилски устни. — Водят ви, за да не могат после да ви проследят. Знаете, че сте била омъжена, нали?
— Не разбирам — сви рамене Нина. — Действително бях омъжена, и какво от това?
— Не — възрази белокосият „верблюд“. — Трябва добре да запомните легендата си, Ниночка. След смъртта на първия си мъж капитан Ратников вие сте прекарали известно време в депресия и сте попаднали в лудницата.
— Това легендата ли е? — попита Нина.
— Да. Излизайки от лудницата, не сте могли да останете в родния си град и сте отишли в Сочи. Там случайно сте се запознали с французина на средна възраст Гюстав Шим, ще го запомните ли?
— Това тепърва ми предстои, така ли? — попита Нина.
— Не! — възкликна събеседникът й вън от себе си. — Това вече се е случило! Не само това, вече сте се развели с този Шим и сте запазили фамилията Шимова. Нина Алексеевна Шимова.
— Но документите ми са други — каза Нина.
Този търпелив човек стана и отиде в съседната стая. Нина неволно се ядосваше сама на себе си, тъй като изобщо не можеше да схване замисъла на Феликс. След дълго отсъствие белокосият се върна и й донесе документи на името на Нина Шимова.
— Сега доволна ли сте?
Нина сви рамене.
— А кога ще мога да се върна у дома?
Той я гледаше с изумление.
— Вече искате да се връщате?
— Да — каза Нина.
Той се изправи и пъхна ръце в джобовете си.
— Ако си говорим честно — каза той, — аз не знам нищо за вас, Нина. Но ме учудвате. Предполага се да живеете тук поне половин година.
— Това е невъзможно — каза тя. — Имам много работа.
— Нали точно затова са ви пратили тук — поясни белокосият. — Трябва да се върнете вкъщи при работата си с чиста биография. Разбирате ли, според легендата вече година и половина живеете във Франция. За целта трябва поне малко действително да поживеете във Франция.
— Колко? — попита тя.
Той сви рамене.
— Не мога да ви кажа. Щом се почувствате готова за вашата легенда, можете да се връщате.
— Какво трябва да направя?
— Нищо, което да не ви хареса — усмихна се той. — Имате кола, имате документи, имате пари. Трябва да отидете във Франция и поживеете там не по-малко от три седмици. Никой не смята да ви контролира, от този момент вие сте свободен човек и дори завръщането ви вкъщи е въпрос на личен избор.
— Значи мога да си замина? — попита Нина.
— Естествено — произнесе той с известно съжаление. — Но все пак си помислете колко сили и средства са вложени във вашата легенда и не правете прибързани неща.
Единственото, което й даде, беше телефонът му в Барселона в случай на непредвидени усложнения.
След три дни тя пресече границата между Испания и Франция, започвайки нов живот. Разбира се, искаше да се прибере вкъщи, чувстваше се много неуверено, а и трудно разбираше езика, но навикнала на дисциплина, тя си постави за цел да се оправи във Франция за три седмици и се стремеше към това с всички сили. Преди всичко избра мястото, където щеше да живее — малко курортно градче във френските Алпи, където лесно си намери сравнително евтин уютен пансион. Изборът й беше съзнателен, тъй като никога не беше ходила в планините и точно по такъв начин можеше да придобие нов стил на живот. Неувереното й пързаляне предизвикваше смях у местните деца, опитите й да се разбере с продавачите в магазина събираха цели групи подсказвачи и помощници, нарушенията й на местните правила за движение станаха нещо обичайно за местните полицаи. Скоро почти цялото градче знаеше за странната рускиня, която се развела с мъжа си французин и търси утеха в провинцията.