Инструкторът по ски с труднопроизносимото име Жерар Фонтанел пръв се опита да сподели самотата й. Отначало й се струваше просто забавно, неговите ухажвания, повишеното внимание, галантността, но когато след едно падане я вдигна на ръце, тя почувства, че главата й се върти. Известно време просто се криеше от Жерар, смяташе да си замине, защото ситуацията заплашваше да се изплъзне от контрол, но не се реши. Самотата и разслабеността си казаха думата и тя изведнъж страстно пожела мъжко внимание. Прекалено дълго беше подобно на мъж същество и за първи път от много време успя да се почувства жена.
И тя се отдаде на съдбата си. Още първата невинна целувка на срещата я накара да почувства прилив на вътрешен възторг. Последва вечерен ресторант в планините, дълги и страстни прегръдки в колата, а накрая той се качи в стаята й. Възмущаваше я самоувереното му поведение, струваше й се, че той прекалено рано се е почувствал победител, дори търсеше причина да го изгони, но така и не я намери. И когато Жерар започна бавно да разкопчава ципа на роклята й, тя вече не мислеше. Как сладостно-мъчително продължаваше всички приготовления, колко дълго и нежно я целуваше и галеше! В момента на близост изпита буря от чувства, почти ридаеше и боготвореше своя мъж, а той весело й се смееше и отново и отново я хвърляше в огъня на любовния възторг. Никога през живота си не бе така изпълнена с щастие.
Още на следващия ден отношенията им се промениха, тя вече не избягваше вниманието му, дори търсеше близостта му, затова пък той вече се чувстваше господар и дори на няколко пъти със смях я поставяше на място. Втората нощ също беше изпълнена с преживявания, но в тях вече нямаше новост и дори да имаше някаква радост, тя беше от чисто физиологичен характер. Но споменът за първата нощ не угасваше и страстно я теглеше към този човек, който бе открил жената у нея. Това беше чувство, което й бе неподвластно, и когато на третия ден в гората той я сложи на колене пред себе си направо на снега и й преподаде урок по френска любов, тя изпълни всичко със сладкия ужас на унижението. Но това беше пределът, след който започваше отрезвяването. Същата вечер той започна да се оплаква от финансовите проблеми, които му пречат да й посвещава цялото си време, и докато му даваше пари, тя вече чувстваше как свършва магическата му власт над нея.
Вечерта той дойде при нея с някакво списание, в което бяха демонстрирани различни пози. В крайна сметка човекът си отработваше парите и Нина си помисли, че няма никакъв шанс да му обясни своето неприемане. Просто се позова на женско неразположение и плака цялата нощ от огорчение. Никой не искаше да я лъже, тя се излъга сама и сега я беше яд на самата нея. В куфара й беше заветният албум със снимки, но тя не се решаваше да го отвори. Даже й се стори, че няма да се реши скоро. На сутринта си събра нещата, плати на хазаите и си замина от градчето, без да се сбогува с Жерар.
За следващ етап на внедряването си в новата си биография тя избра Париж. Още в първия момент беше силно разочарована от факта, че Париж не се състои само от Елисейските полета, площад „Етоал“ и Триумфалната арка. По-голямата част от този огромен град й се стори доста тъпа. Но тя съвестно посети всички упоменати в проспектите забележителности на града, дори се отби в руското посолство, за да напомни за съществуването си и да предупреди за възможното си скорошно завръщане. Оказа се, че в документите на посолството е упомената гражданката Шимова, руска поданичка, временно живееща във Франция, и някакъв млад сътрудник изяви желание да я разведе из тези места в Париж, където още не беше успяла да отиде. Нина предвидливо се отказа от услугите му, чувствайки в сърцето си болка от преживяното неотдавна.
В бара на хотела се сприятели с две американски студентки, които идваха в Париж за ваканцията и говореха френски приблизително като нея. Именно те я завлякоха за майтап в стрийпбар за лесбийки, където момичетата на сцената бавно и сладострастно изпълняваха танц на осезателна любов. Американките се червяха и бледнееха, а Нина неволно се сети за Аня Назарова с нейните патологични влечения и съжаляваше, че в момента я няма. Още не разбираше тази патология, но вече усещаше глухата тъга по любов, която да не е обременена от унижение. Срещата с миловидния и обаятелен Жерар Фонтанел все пак стабилно я беше травмирала.