Той кимна.
— Знаех — каза той. — Точно там е въпросът, че само аз знаех. Никой друг. Усещате ли?
— Нищо не усещам — каза Нина.
— Никой друг не знае за връзката ви с Феликс — каза белокосият.
— А какво значение има това?
— Да поговорим за значението — развесели се гостът. — Налага се да ви огорча, мила. Много да ви огорча. Нашият общ приятел Феликс Захарович Даниленко скоропостижно почина.
Нина мигновено се вкамени и почувства някъде дълбоко в закоравялото си сърце остра болка.
— Кога?
— Отдавна — съобщи белокосият. — Почти в деня на заминаването ви. Но е станало известно малко по-късно. Кой би обърнал внимание на смъртта на самотен безработен пенсионер, а?
Стана й ясно потиснатото настроение на Феликс в деня на сбогуването, той се прощаваше с нея завинаги. Тя смяташе, че ще се видят, когато се върне, и той не пожела да спори с нея, но се прощаваше.
— Значи още повече ми е време да се връщам — каза тя. — Ако бях научила по-рано, щях да се прибера веднага. Убили са го.
Той я погледна много внимателно и в усмивката, застинала на устните му, имаше нещо напрегнато.
— Да не би да искате да отмъщавате за него? — попита той.
— Във всеки случай искам да разбера какво е станало — упорито каза тя.
— Миличка — състрадателно каза той. — Сама си помислете, какво представлявате без шефа си? Вие сте просто нищо, празно място, нула. Разбирате ли?
— Какво искате да ми предложите? — попита Нина.
— Сама можете да се сетите — каза той. — Предлагам ви да работите за мен.
Нина не бързаше с отговора. В това предложение имаше резон, но в поведението на госта й липсваше искреност.
— Какво ще трябва да правя?
— А какво правехте за Феликс?
— Работех — каза тя.
— За начало — предложи той — ще ми напишете подробен отчет за всичката извършена от вас работа. За съжаление не знам каква операция е замислял с ваше участие, но това не е беда. Имаме достатъчно неща за вършене, няма да останете без работа.
— Какъв вид работа ми предстои? — осведоми се Нина, чувствайки как в нея се надига привичното работно изтръпване.
Той се подсмихна.
— На каква работа може да разчита жена, в която влагат толкова средства? Недейте да се смущавате, мила, то вашата работа е да бъдете красива жена.
— Струва ми се — възрази Нина, — че не съм достатъчно красива за ролята, която ми предлагате.
— У вас има нещо пикантно — усмихна се той. — Много мъже го харесват. Ако бяхте сексуална кукла щяхме да разговаряме по друг начин.
— Има ли друго? — попита тя.
— Освен това — произнесе той леко смутено — ще ми предадете всичките си кредитни карти. Старецът явно е питаел слабост към вас и е решил да ви направи милионерка. Това не е нужно, още повече че средствата са служебни.
— В касата ли ще ги върнете? — попита тя малко подигравателно.
— Това си е мой проблем — предизвикателно отвърна той. — Ако си мислите, че смятам да се церемоня с вас, заблуждавате се. Ще си изкарвате прехраната с работа и само с работа.
Сега в гласа му дори се усещаше заплаха.
— Трябва ли да се върна у дома? — попита Нина кротко.
— Да — каза той. — Но с влака. Колата ще остане тук, на мен ми е по-необходима.
— Какво трябва да правя у дома?
Той с раздразнение измъкна от джоба си разкъсан плик.
— Ето инструкциите ви, прочетох ги. Предполагам, че и там ви очаква райска обител. Не разчитайте на нея.
— А ако това е хонорар за свършена работа?
Той направо се изсмя от възмущение.
— Коя работа се плаща така? Не си играйте с мен, душичке, това е същата тази операция, нуждата от която вече е отпаднала. Позволявам ви да приемете всичко това, но имайте пред вид — то е моя собственост!
— Ваша? — попита Нина. — Или на организацията?
— Забрави за организацията, малката — остро заяви гостът. — За теб организацията — това съм аз. Ще правиш всичко, което ти кажа. Само посмей да не ми се подчиняваш!
Той все повече се възбуждаше, ставаше груб и агресивен. Нина си помисли, че това е, защото осъзнава, че не е прав.
— И какво ще стане, ако се опитам да не ви се подчинявам?
Той чак се удиви от наглостта на този въпрос.
— Не разбираш ли? Достатъчно е да кажа една дума за това, че прикритието ти го е готвил Феликс, и на секундата ще те премахнат. От тебе няма да остане и следа!