— И вие не си направихте труда да отидете по-нататък! Как умря, защо и кой имаше изгода от смъртта му — на следващия ден след пуча.
— Ако сте ни подтиквали към разследване на смъртта му, то това беше направено много деликатно — казах аз. — А освен това времето вече течеше. Никаква ексхумация вече няма да помогне.
— Именно — каза той. — Не съм си и помислял за ексхумация. Предполагах, че поне ще изучите сферата му на дейност. Имаше работа, значи е имал и сътрудници.
— За разследването, Леонард Терентиевич, е необходимо да има състав на престъпление в действията на заподозрените — казах с въздишка. — Но него го убиха!
— А защо веднага не вдигнахте шум?
Той си пое дъх и посочи с пръст гарафата ми. Налях му чаша вода и той изпи някаква таблетка.
— Сърцето ли? — попитах със съчувствие.
— Няма значение — махна той. — Ако бяхте проявили старание, щяхте да стигнете до най-близкия му помощник, Феликс Захарович Даниленко. Този човек знаеше за „Народна воля“ повече от всеки друг.
Забелязах миналото време в описанието на заслугите на горепосоченото лице и попитах:
— Закъсняхме ли?
— Уви. Дори аз научих съвсем наскоро. Умрял е.
— Кога?
— Това можете да разберете и сами — измърмори Собко. — Но съм сигурен, че са го убили. Можете ли да възбудите дело по мое искане?
— Това трябва да се обсъди с генералния прокурор — внимателно казах аз.
— Убили са го именно защото от група мечтатели и утописти „Народна воля“ се превърна в сборище на кариеристи и негодници. Той беше последният, който им пречеше да променят нещата както искат.
Почесах се по носа и казах:
— Историята ни учи да се отнасяме предпазливо към мечтателите и утопистите.
— Вярвайте ми — каза Собко, — това бяха най-добрите хора от предишната система.
— Но, Леонард Терентиевич! — възкликнах аз. — Терорът е отвратителен независимо в чии ръце!
— Терорът е само средство за пробуждането на народната воля — каза той мечтателно. — Стихията на народната инициатива би могла да се превърне в енергия за създаването на ново общество. Говорете каквото искате, но ние вярвахме в нашия народ. А тези, които дойдоха, вярват вече в други ценности.
— Можете ли да назовете някои имена? — попитах аз.
Той поклати глава.
— Просто не ги знам. Само ви предупреждавам, не ги мислете за банда недоунищожени партийни функционери. Там има всякакви, наистина, но сред останалите може да се окажат и хора от сегашната власт. Имайте го предвид.
— Не ви разбрах — казах аз. — За какво им е да организират заговор срещу самите себе си?
— Защото не става дума за видимите инструменти на властта — разгорещено ми отвърна Собко. — Или и вие сте от тези, които вярват в демокрацията? — Той ме погледна с насмешка.
— Досега ми се струваше, че тази форма на управление ме задоволява — казах аз уклончиво. — Но думите ви ме карат да се замисля.
На практика разбрах едно — старецът ни беше дал нишката към СНС и трябваше спешно да я използваме. Политическите му сентенции вече не ме вълнуваха и си мислех само как деликатно да го изпроводя. Той помоли още веднъж за вода, но не за да пие лекарство, а просто така, след което за моя радост стана.
— Във всеки случай — произнесе той на сбогуване — предайте думите ми на Константин Дмитриевич.
— Ще се опитам и аз да предприема това-онова — обещах аз. — Мога ли да използвам вашата информация, като се позова на името ви?
Той кимна важно.
— Не се страхувам от тях — каза той, — но ако с мен се случи нещастие или епилептичен припадък, това е тяхна работа.
Той си тръгна, а аз незабавно се хвърлих при Пархоменко с предложение за възбуждане на углавно дело и извършването на ексхумация на трупа на Феликс Захарович Даниленко. Основание — искане на гражданина Собко. Превантивно подозрителният към инициативите ми Пархоменко дълго изучаваше подадения от мен рапорт и заключи от този документ, че съм се захванал с дело, което няма нищо общо с Бейби.
— Най-после започнахте да работите истински — измърмори той, имайки предвид и успехите ни в Подмосковието.
Обадих се в криминалната, търсейки Грязнов, и след като научих, че е на някаква операция, казах да му предадат, че ми трябва спешно. После отидох при членовете на още неразформированата си бригада и проведох с тях кратко производствено съвещание, мобилизирайки ги да залегнат с всички сили за установяването на данните по отношение на Феликс Захарович Даниленко. Известно време след това бях зает с друго дело, доведоха ми на разпит един от подмосковните убийци и аз го проведох на образцово-показно равнище, измъквайки от подследствения редица важни признания. Впрочем нямах голяма заслуга за това, защото убиецът съвсем беше омекнал и заради съдействието на следствието бе готов на всичко.