— А какво можех да предприема? — каза той. — Дойдох при вас.
— Ти разбираш ли, че това е извънредно произшествие? — попитах аз. — Поне съобщи ли на дежурния за изчезването?
— Естествено — обидено каза той. — Да не съм идиот.
— А сега си помисли кой би могъл да извърши тази кражба? — предложих аз.
— „Народна съвест“, разбира се — въздъхна той.
— Разбираш ли — казах аз. — За пръв път те се притесниха! Закачихме ги, Серьожа!
— Да — мрачно се съгласи той, — но те се отскубнаха.
Наложи се незабавно, съблюдавайки всички необходими предпазни мерки да уведомя съпругата си за спешната работа, уверявайки я, че и дума не може да става за никаква опасност, а след това да се изстрелям към Москва.
— Това похищение, ако, разбира се, е имало такова, представлява грандиозно събитие. Даваш ли си сметка? — опитах се аз да развлека Серьожа.
— Да — все така мрачно отвърна той, — изпуснахме го този компютър, Александър Борисович.
— По дяволите компютъра — възкликнах. — Поели са такъв риск, защото се усетили, че сме се добрали до нещо важно. За пръв път не се влачим след тях, а атакуваме!
— Приятно ми е, че това ви радва — не смени тона Серьожа. — Би било добре да осъзнаете и че възможностите им са далеч по-значителни, отколкото предполагахме.
— А какво предполагахме? — попитах с интерес.
— Предполагахме нелегална комунистическа организация от пропагандно-терористичен тип — каза Серьожа. — Нима не е така?
— А защо сега мнението ти се промени?
— Защото, за да изнесеш компютър от зданието на Генералната прокуратура, не е достатъчно да имаш отбор убийци. Те имат агенти в нашите редици, Александър Борисович.
— Всъщност никога не съм се съмнявал в това — забелязах аз. — Представяш ли си каква каша можем да забъркаме въз основа на тази кражба?
— Не ме интересуват кашите — надменно произнесе Серьожа, — интересува ме програмата на този компютър. Може би там е било всичко за „Народна съвест“.
— Не се притеснявай, Серьожа — успокоих го аз. — Ще ги намерим.
След пристигането си в прокуратурата започнах широки настъпателни действия. Началникът на милиционерската охрана на сградата, който отначало се отнесе с мен доста лекомислено, много бързо разбра, че смятам да направя голям въпрос, и се паникьоса. Незабавно беше съставен протокол за кражба от охраняван обект на особено важно веществено доказателство и скоро в прокуратурата бяха извикани всички пазачи, стояли на пост през нощта на петък срещу събота. Началникът на охраната лично започна следствие, умолявайки ме да му дам шанс. Нямах нищо против и той се зае с разкопките, докато двамата със Серьожа бродехме из лабораторията в търсене поне на някакви следи от престъплението.
Накрая някои работи започнаха да се изясняват. В събота сутринта в прокуратурата се появили двама души със съответните документи за извършване на спешна поправка на компютърна техника. Оказва се, че от прокуратурата е постъпила заявка за такава спешна поправка. Тъй като тя се оказала по-сложна от очакваното, двамата предложили да откарат посочения в квитанцията компютър в работилницата си. По този повод съгласно инструкцията бил съставен акт, изброяващ всички реквизити на ремонтната организация. Най-беглата проверка на тези данни показа, че в природата не съществува такава организация, а всички оставени от „служителите й“ документи са прекрасно изработен фалшификат. Добросъвестните пазачи бяха записали номера на автомобила им и спешната проверка установи, че той е откраднат от гаража на фирма, търгуваща с компютри. Чиста работа.
— Е — казах на подполковника от милицията, началник на охраната, — какво ще правим?
— Просто не мога да си представя как е могло да се случи — каза той, бършейки чело с носната си кърпа.
— Изгответе обяснителен доклад за генералния — казах с въздишка.
Оставаше още една малка следа — поръчката за ремонта от прокуратурата. Тази поръчка можеше да бъде оформена само вътре в нашето учреждение и това можеше да ни даде някаква информация. Но какво беше изумлението ни, когато стана ясно, че поръчката за ремонт на компютъра е постъпила от юриста втори клас Сергей Семенихин, което и беше официално регистрирано в съответните документи.
— Александър Борисович — бърбореше объркано Серьожа, — кълна ви се…
— Ти си се побъркал — прекъснах го аз. — Нито за секунда не съм се съмнявал в теб, Серьожа, въпреки че сметката на тези гадове е много точна. Когато започне служебното разследване, ще ти се наложи да се поизпотиш.