— Всъщност изобщо не смятах да повдигам въпроса — каза Нина.
Той си запали цигара и дръпна дълбоко.
— Но ще се наложи — каза той. — Удовлетворението е единственото, с което можете да ме спечелите.
— Не разбирам — каза Нина.
Той се усмихна похотливо.
— Трябва да ме задоволите, мила. След това ще започна да се грижа за вас. Разбирате ли?
Нина издържа погледа му и отвърна:
— Страхувам се, че няма да стане. Изглежда, ще се наложи да мина без такъв покровител като вас.
Той набоде с вилицата си една маринована печурка и я задъвка с апетит.
— Забравих да ви предупредя — студено произнесе той. — С мен не може така. Ако се откажете от покровителството ми, ще взема всичко. Ясно ли е?
Нина се усмихна горчиво.
— Нима?
— Не понасям самонадеяни жени — каза той.
Нина не отвърна и се зае със салатата от крабове. Докато ядеше, чувстваше, че събеседникът й я наблюдава.
— Добре ли познавахте Феликс? — попита тя.
— Достатъчно.
— Тогава трябва да сте познавали и Бейби.
— Бейби е мъртъв — побърза да отговори Бък.
Нина се усмихна.
— Така ли мислите?
— Защо, не е ли? — запита Бък почти равнодушно.
— Бейби убиваше разни мафиоти — продължи Нина. — Много му се удаваше.
— Мила — удивено каза Бък, — да не би да ме заплашвате?
— Вие ме заплашвате — забеляза Нина. — Аз дойдох тук с най-добри намерения.
— Пука ми за вашия Бейби. — Бък се разпалваше все повече и повече. — Аз самият насъсквах Феликс срещу конкурентите ми. Вашият Бейби е просто нула.
— Тогава няма смисъл да се притеснявате — успокои го Нина.
Той изсумтя и си наля коняк.
— Започвате да ме интересувате, Ниночка. — Той смени тона. — Какво знаете за този Бейби?
— Той няма да позволи да ми се случи нещо — отвърна Нина с усмивка.
— Можете ли да се свържете с него?
Нина продължи да яде салатата.
— Мога да му дам работа — предложи Бък.
— Аз също — каза Нина.
— Проклятие! — измърмори Бък. — Тогава защо дойдохте при мен, бих искал да знам?
— Необходима ни е помощ.
— Но защо трябва да ви помагам?
— Разбира се, не сте длъжен — каза Нина. — Да оставим тази тема. Тук е много приятно, нали?
Бък я гледаше втренчено, опитвайки се да я разбере.
— Достатъчно е да си мръдна пръста, и ще ви тикнат толкова дълбоко, че никакъв Бейби няма да ви намери — каза той.
— Откъде знаете — каза Нина, — може би той сега седи до нас и ни слуша. В този великолепен полумрак ще изстреля във вас целия пълнител и ще излезе от ресторанта незабелязан още преди да открият убийството. Нали знаете, той работи със заглушител.
— Никой няма да посмее да ми диктува условията си — изсъска Бък.
Нина протегна ръка и погали косматата му китка.
— Достатъчно, Бък. Станало е недоразумение, също като Феликс и аз бях изпълнена с романтични идеи за мъжката дружба. Не знаех, че сте просто кагебистки осведомител.
Бък изсумтя и отхвърли ръката й.
— Въпреки това аз ви благодаря — каза Нина. — Тук обслужването е приятно, виното е прекрасно и салатата е чудна. Мисля, че триста долара ще стигнат?
Тя сложи парите на масата и стана. Бък не се помръдна, докато я гледаше как си тръгва.
Нина се разходи по многолюдния нощен Арбат, не се сдържа и се огледа в една витрина, убеждавайки се още веднъж, че фризьорът е направил малко чудо. Едновременно с това забеляза един небиещ на очи тип, който вървеше след нея в тълпата. Бък продължаваше играта си, въпреки че Нина беше загубила всякакъв интерес към него.
На Смоленския площад хвана такси и потегли към къщи в Строгино. Преследвачът й се качи в кола, паркирана пред външното министерство, и тръгна след нея. Не разбираше какъв смисъл има това. Наистина тя се постара да обиди Бък, но и той си беше виновен. Най-правилно би било да се забравят един друг, но засегнатите амбиции можеха да накарат този мафиот да стигне далеч. Сега малко я беше яд за тази невъздържаност.
Дежурен във входа беше познатият й пазач Вадим и след като го поздрави, Нина помоли: