— Вадик, бихте ли се качили при мен за минутка.
— Разбира се, Нина Алексеевна — каза дисциплинираният пазач.
Те се качиха и когато вратата се затвори зад тях, Нина попита:
— Вадик, можете ли да ми намерите пистолет?
Трябваше му секунда, за да отговори.
— Разбира се.
— Трябва ми пистолет със заглушител и патрони към него.
— Каква марка предпочитате? — попита Вадим.
— Отечествена — каза Нина. — Например „Стечкин“.
— Но той е толкова голям — опита се да възрази Вадим.
— Това няма значение — каза Нина. — Плащам и за конфиденциалността, разбирате ли ме?
— Ще го уредя — обеща Вадим. — Утре ще си бъдете ли вкъщи?
— Ако трябва, ще си бъда — каза Нина.
Той се върна на поста си, а Нина почувства известна увереност. Да, Бейби беше още жив и тя можеше да разчита на защитата му.
Около полунощ звънна телефонът.
— Слушай, лелко — раздразнено започна Бък. — Стига тесли! Проверих всичко за тебе, през последната година си била навън и не е възможно да познаваш никакъв Бейби.
— Какво искаш от мен, Бък? — уморено попита Нина.
— Имам пълното право на част от наследството на Феликс — заяви Бък. — И вие с Бейби трябва да работите за мен, ясно ли ти е?
— Ясно ми е — въздъхна Нина. — Но нищо няма да излезе, дърт фукльо такъв. Нито аз, нито пък Бейби няма да работим с теб. Слушай, забрави за мен и не се показвай повече, а?
— Ах ти, кучко! — заръмжа Бък. — Седиш върху милиони, които си получила наготово, и не искаш да делиш, така ли? На мат и маскара ще те направя, да знаеш!
— Глупак — прекъсна го Нина. — Парите не са мои, стар идиот такъв. А тези, на които принадлежат, ще споделят с теб само някой куршум в челото. Разбери, тъпако, просто не искам да те замесвам.
Бък сумтя известно време в слушалката и промърмори:
— Не се сбогувам…
Когато той затвори, Нина чак се разсмя. Кой знае защо сега тя изобщо не се страхуваше от този подобен на мечка тип и собствените й измислици я развеселиха. В това лекомислено състояние тя си легна да спи.
На следващата сутрин отиде при Сенкин и дублира поръчката си за пистолет. Тя влезе, поздрави управителя и му подаде листче хартия.
— Аркадий Глебович, можете ли да ми помогнете с битовата техника?
Той прочете на листчето: „Спешно се нуждая от пистолет за защита“, кимна и каза:
— Наистина, този тип агрегати са редки, но ги има в нашата система. Ще ви се обадя още довечера.
Настроението й още повече се подобри. Като бивш инструктор по стрелба с пистолет тя се убеди в необходимостта от огнестрелно оръжие в екстремални ситуации. Сега беше точно в такава ситуация и оръжието просто й беше необходимо.
С Бък стана издънка, но тя не губеше надежда. Отново прегледа оставените й от Феликс телефони и избра човека от Върховния съвет, който можеше да й даде нужната информация. С усмивка си помисли, че свещеникът от Подмосковието най-малко би й потрябвал.
Тя набра номера и известно време слуша сигналите, но никой не вдигаше. С леко чувство на досада тя за всеки случай набра още веднъж, но отсреща отново никой не отговори.
Вадим се появи следобед, донесе някакъв плик като предлог и пакет.
Нина отвори пакета и извади от кашона пистолет „Стечкин“, оръжие за прицелна стрелба с широки възможности. Тези пистолети бяха на въоръжение в правителствената охрана, преди да преминат на вносни системи. Заглушителят също беше фирмен, със смазка, и докосвайки се до него, Нина изпита лек възторг.
— Къде бих могла да се позанимая с него? — попита тя.
— Ами излезте извън града и си гърмете колкото искате — каза Вадим с усмивка. — А за какво ви е, Нина Алексеевна?
— Виждате ли, Вадик — каза Нина, — по-рано бях спортистка, занимавах се със стрелба…
— Със заглушител? — подсмихна се Вадим.
— Различно — усмихна се в отговор Нина. — Във всеки случай много съм ви благодарна.
Той си тръгна, след като си получи парите, а тя веднага се зае с пистолета, старателно го избърса, после отново смаза плъзгащите се части, зареди пълнителя и го постави. Сглобен, пистолетът не се събираше в чантичката й, но тя си беше приготвила друга, по-обемиста чанта.
Сега беше въоръжена и можеше да обмисли някои стъпки. Разбира се, глупаво беше от нейна страна да говори за Бейби на чужд и при това враждебно настроен човек. Според всички закони на конспирацията трябваше да го ликвидира, но мислейки за това, тя не откриваше в себе си решителност да го направи. Приличаше на дуел, в който си присвоява правото на първия изстрел.