— Каква пък е тази работа? — удивено попита Бък.
— Кръвно отмъщение — каза Нина.
Той я погледна с недоверие.
— Сериозно? — попита той. — Наистина ли кръвно отмъщение?
— Какво те учудва? — попита Нина. — Имам врагове и трябва да ги убия.
— И затова си носиш „Стечкин“ в чантичката? — ухили се той. — Мила, това го има в романите. Кого искаш да убиеш?
— Още не знам — каза Нина. — Предстои ми да го установя.
Бък изсумтя и поклати глава.
— И ще можеш да убиеш враговете си сама? Или ще ти помогне Бейби?
— Ще ми помогне Бейби — потвърди Нина. — Той вече уби осем души.
Бък кимна.
— Значи Феликс ти е помагал в това, нали?
— Помагаше на Бейби — каза Нина. — Аз бях в чужбина, нали знаеш.
— Какъв ти е тоя Бейби? — попита Бък. — Брат, любовник?
— Приятел.
— Само принципните идиоти се занимават с такива неща — каза Бък. — Нали ти казвам, Феликс имаше усет за такива хора. Сигурно и у мен има нещо подобно.
— Ще ми помогнеш ли? — Нина почувства как отвътре нещо я сгрява.
Бък се намръщи като от зъбобол.
— Но това е в разрез с плановете ми. Вече няколко пъти съм се издънвал в подобни работи и това не ми доставя особена радост. Какво трябва да направя за теб?
— Трябва ми информация — каза Нина. — Делото се води от един следовател от федералната прокуратура на име Турецки. Как да се свържа с него? Може би имаш свой човек в прокуратурата?
Бък поклати глава.
— Добре, ще видя какво може да се направи — процеди той. — Разкажи ми за делото.
Нина конвулсивно въздъхна и започна да разказва за мъжа си, за децата, за онази страшна нощ. Събитията от далечното минало изведнъж отново застанаха пред нея и тя отново преживя ужаса и отчаянието, тъпата болка от загубата и нарастващото желание да се отскубне от този кошмар с действие. След това беше запознанството й с Феликс, случайно оказал се на юг, и всичко останало. Тук тя превключи на легендата с участието на господин Гюстав Щим, а цялата стрелба остави на верния си приятел Бейби. Бък изслуша всичко, изсумтя и каза:
— Глупости… Недей да ме балтавиш, гадже!
— В какъв смисъл? — объркано попита Нина.
— Нещо не ти се връзва разказът — каза той. — Дай честно, а? С какво ти беше задължен Феликс?
Нина помисли и се съгласи, че от разказа й изобщо не следваше особеното отношение на Феликс към нея.
— Може ли да запазя това в тайна? — попита тя.
— Може — разреши Бък. — Но аз все пак ще науча, не се съмнявай. Ще ме запознаеш ли с Бейби?
— Това не зависи от желанието ми — каза Нина. — Станал е много внимателен след всичко, което направиха с него и Феликс. Сега не е в Москва.
Бък се усмихна.
— Значи тогава в ресторанта си ме работила? А аз почти повярвах.
— Постарах се. — Нина също се усмихна.
Разделиха се вече напълно дружелюбно, но преди да си тръгне, Бък забеляза:
— И все пак не трябваше да стреляш по моя човек. Сега ще се наложи да му плащам лечението.
— Вие играехте — каза Нина, — но аз приех всичко много сериозно.
— Чудесно. Остани си сериозна. Много ми харесваш такава.
След като Бък си тръгна, се обади пазачът и се заинтересува що за странни посетители е имала Нина и по какъв начин са влезли.
— През балкона — отвърна Нина. — Ще се наложи да монтирате допълнителна камера за наблюдение над този участък.
— Господи помилуй — възкликна пазачът. — Надявам се, че не се е случило нищо сериозно?
— Размина се — каза Нина. — Бъдете спокоен, няма да кажа нищо на началството, но все пак помислете за допълнителна камера.
45.
Писмото пристигна на вилата ни и го получи Ирина, която много се учуди, че пощата ми идва на нейния адрес. Тя ми съобщи за това писмо като за куриоз и когато се отбих на вилата, нямаше и да се сетя за него, ако погледът на Ирина не беше попаднал случайно върху него.
Текстът беше напечатан на официална бланка, но началото ми се стори излишно приветливо.
„Уважаеми Александър Борисович!
Познавайки ви добре като решителен и опитен борец срещу престъпността, неизменно сме изпитвали дълбоко удовлетворение, наблюдавайки вашите уверени и във висша степен професионални действия, насочени към утвърждаването на законността и тържеството на справедливостта. В трудните години на установяване на новите държавни структури вие никога не сте правили компромиси, неведнъж рискувайки живота си за достигането на поставените цели. Тези ваши качества винаги са ви откроявали от общата маса и нашата организация отдавна ви наблюдава с цел привличане за съвместна работа…“