— Е-е-е, не, вземи ме със себе си. Страхувам се…
— Аз също — каза Нина и хвърли поглед към разкошния вграден бар.
— Няма да ти преча — проговори Аня. — Ще седна настрани и просто ще си седя, става ли?
Те излязоха от блока и пазачът на изхода погледна Аня с лека усмивка — промяната във вида й беше очевидна. Докато се качваха в колата, Аня охкаше и хвалеше деветката й така, че Нина чак се намръщи.
— Ти пристигна с нея — каза тя.
— Ами? — учуди се Аня. — А на мен ми се стори, че ме карат в милиционерска кола.
Тя седна до Нина, сложи си колана и попита:
— А можеш ли да караш?
— Не, не мога — промърмори Нина и потегли.
Спря в една от пресечките на Арбат и остави Аня в колата на паркинга, а тя самата отиде в ресторанта на Бък. Пред входа се тълпяха няколко двойки, ресторантът започваше да се прочува, но когато Нина се приближи, якият висок младеж на вратата веднага я забеляза и я пусна.
— Шефът вече е на масата — тихо каза той.
На входа я пресрещна оберкелнерът и учтиво я заведе до масата в ъгъла, където Бък пушеше и гледаше към салона с присвити очи.
— Благодаря, Даник — махна той на оберкелнера, който се поклони церемониално.
Нина седна на масата и оберкелнерът се отдалечи.
— Каква пък е тази племенница? — попита Бък.
— Защо питаш? — подсмихна се Нина.
— Тъмна личност си ти — усмихна се в отговор Бък. — Но твоят Бейби явно е още по-тъмна. В прокуратурата той е едва ли не най-популярната личност.
— С делото му се занимава следователят Турецки — каза Нина.
— Правилно — кимна Бък. — Знам някои работи за него… ловко ченге.
— Напреднали ли са?
— С кое?
— С търсенето на Бейби.
Той наля вино в чашите, вдигна своята и каза:
— Готвят му клопка.
Нина също вдигна чашата си и се чукна с него.
— Толкова много си научил — каза тя.
— Знаят — продължи Бък, — че той преследва хората, свързани с убийството на някакво ченге.
— Това ченге — каза Нина — беше мъжът ми.
Той я погледна с интерес и се усмихна.
— Вече знам.
— Там загинаха двете ми деца — каза Нина.
Бък кимна, остави чашата и посегна към цигарите си.
— Да, наясно съм. Та така, твоят Бейби е избил маса народ — продължи той. — Но истинските убийци още са живи.
— Живи? — попита Нина и отпи глътка вино, защото устата й пресъхна.
— Да — каза Бък. — Сега ченгетата искат да ги използват, за да хванат Бейби.
— В Москва ли са?
— Не, още не. Търсят ги и имат надеждна стръв, така че скоро ще са тук. Много ли те интересуват?
— Много — каза Нина.
— И си готова да накиснеш Бейби?
— Този въпрос ще го решим ние сами — каза Нина. — Кои са тези двамата?
— Кагебисти — каза Бък. — Скрили са ги добре, но Турецки ги е намерил.
— Този Турецки явно си го бива като милиционер — забеляза Нина.
— Той е от прокуратурата — поправи я Бък.
— Как мислиш — попита Нина, — ще мога ли да се запозная с него?
— С ченге? — попита Бък.
— Стига бе — усмихна се Нина. — Знаеш, че и аз съм била ченге. Имаш ли достъп до Турецки?
Бък загаси цигарата, взе вилицата си и заровичка салатата.
— Ти самата имаш прекрасен достъп до него — каза той. — Нали си жена на мъжа си, а той много се интересува от всички подробности на онова дело.
— Добре, но не мога да отида направо при него в прокуратурата — каза Нина.
— Защо не? — сви рамене Бък. — Напротив, много е разумно. Вдовицата се прибира след дълго пребиваване зад граница и живо се интересува от делото на мъжа си.
— Откъде би могла вдовицата да научи, че отдавнашното дело на мъжа й отново се разглежда във федералната прокуратура? — попита Нина.
Бък кимна в съгласие.
— Тази дреболия ще я уточним — каза той. — Пийни вино. Рейнско е.
Нина кимна, поднесе чашата към устните си и спря.
— Странно, че не се сетих веднага за това — каза тя. — Естествено, трябва да отида направо при него, при този следовател! Аз трябва да се интересувам от това дело, нали така? Имам това право.
— Пълно право — потвърди Бък. — Друг е въпросът, че той надали ще ти разкрие тайните си.
— Ще видим.