Криминалистът си свърши работата и си отиде и Грязнов въздъхна тежко.
— Добре — каза той. — Да минем на въпроса, гражданино Некрасов. Документите ви са подправени и това ни кара да се заинтересуваме кой сте всъщност.
— Ами проверете ми пръстчетата — подигравателно каза Тверитин, — те и ще ви отговорят. Или съм издирван рецидивист, или не. Ако не, бъдете така добър да ме оставите на мира.
— Да допуснем, че вече сме ги проверили — каза Грязнов. — И открихме нещо удивително. Че не си никакъв Некрасов, ами един съвсем истински Тверитин Андрей Генадиевич.
Той целият побеля и каза само:
— Искам адвокат.
— Оперативен сътрудник на Краснодарското краево управление на КГБ — добави Грязнов, — уволнен за извършването на редица престъпления, едно от които така и е останало неразкрито.
Тверитин мълчеше и сумтеше.
— Имам предвид убийството на капитан Ратников и членовете на семейството му — завърши Грязнов.
— С-с-скапани копелета! — изсъска Тверитин с ненавист. — Предадоха ме като добитък на заколение!
— Започваш да разбираш — одобри Грязнов. — Това е добър знак. Сега ние с теб, Андрюша, ще заминем за Москва и там ще си продължим разговора, става ли?
— Нямам какво да кажа — произнесе Тверитин убито. — Слушай, началник, колко искаш? — попита той изведнъж. — Петдесет бона искаш ли? Не си губи времето, нищо няма да стане, ще бъда гаден…
— Ако няма да стане, защо кихаш? — учуди се Грязнов.
— Абе това не е углавно дело — каза Тверитин с досада. — Знам аз кой може наново да я разрови оная работа, това е компромат, разбираш ли? Прикрива ни голям човек и сега копаят под него. Тука няма да има лаври, кълна се в майка си!
Той произнесе последното с почти азербайджански акцент.
— Полека — каза Грязнов. — Трябва да изчакаме да видим приятелят ти какво ще каже. Може и той да пусне петдесет бона, това е вече сума.
— Жорик не е смотаняк като мене — възрази Тверитин. — Него тука с милион не можете да го примамите, той ги усеща засадите.
— Ще видим — мъдро каза Грязнов.
Още на следващия ден Андрей Тверитин беше на разпит при мен в генералната прокуратура и присъстващият Слава беше грейнал. Тверитин беше нисък на ръст, невзрачен, с ниско чело и никога не бих си помислил, че може да бъде лейтенант от КГБ. По-скоро приличаше на джебчия.
— Не, момчета — казваше той твърдо, — тука не играя. Това е политическа разправия и нямам желание да ми се случи нещо в килията. Затворете ме за каквото искате, но няма да дам показания.
— За кого намекваш през цялото време? — наостри уши Грязнов.
— Нищо не намеквам — каза Тверитин. — Просто си дрънкам. Ще ме затворите ли?
— Непременно — казах аз. — Само че, Тверитин, отначало ни разкажете за убийството на Ратников, кой ви е насъскал и какво е искал. Тук няма никаква политика, можете да ми вярвате.
— Нищо такова не знам — възрази Тверитин. — А и делото отдавна е прекратено, защото се оказа, че убиецът е Щърбавия.
— Ще го възобновим и ще проведем повторно разследване. — Опитвах се да говоря уверено. — Ще призовем свидетелите, които са били с вас тогава. Мислите ли, че лесно ще се отървете?
Той бавно въздъхна и поклати глава.
— Момчета — каза той. — Нали и аз се падам един вид юрист. Защо ме баламосвате? Ако делото е прекратено отдавна, защо да започва повторно разследване? Кажете просто, че трябва да се прецака някой голям началник, и ще ви повярвам.
— Добре — кимнах аз. — Трябва да се прецака някой голям началник. Сега ще говориш ли?
— Сега още по-малко — отряза Тверитин. — Достатъчно е тоя началник да каже една дума, и съм свършен.
Пратихме го в затвора, а ние останахме да обсъдим ситуацията в тесен кръг съмишленици. Тази вечер съмишлениците се оказахме особено много, понеже освен помощниците ми, Грязнов и Дроздов при нас се отби и Семьон Семьонович Мойсеев, който също имаше представа от нашите работи.
— Сега задачата е следната — да информираме Бейби за появата на Тверитин — казах аз. — Това първо. Второ — да създадем на Бейби възможност за покушение над Тверитин.
— Сашенка, страх ме е да те слушам — заяви Мойсеев. — Какъвто и негодник да е този Тверитин, безнравствено е да го излагате на куршумите.
— Да го излагаме си е съвсем нравствено — каза Грязнов. — Но как да се доберем до Бейби?