— От момента на убийството на Лихоносов минаха вече два месеца — напомни Дроздов. — Може да е заминал нанякъде.
— Не разбирам какво всъщност очаквате от този Бейби — заяви Семьон Семьонович решително. — Той е вече четен вестник, самият „Народен съд“ го отхвърли. С какво може да ви помогне?
— Това е свръхдалечен прицел, Семьон Семьонович — казах аз мъгляво.
— Трябва да се пусне слух из прокуратурата за задържането на Тверитин — каза Лариса.
— Ами ако стигне до Пархоменко? — изплаших се аз.
— Това е наркомафията! — каза Дроздов. — Актуална работа, слава и почести!
— Не е моят профил — напомних със съжаление.
— Все си мисля — каза Грязнов, — за кой голям началник намеква?
— Момчета — погледнах аз към помощниците си, — проверете кой е бил началник тогава в Краснодар и кой продължава да е из върховете и сега.
Серьожа кимна, а Лара произнесе уверено:
— Дадено, Александър Борисович.
Върнах се късно, когато вече не беше удобно да се обаждам на съседите на вилата, затова се изкъпах и реших да си легна. Но в един през нощта телефонът иззвъня и вдигнах слушалката.
— Александър Борисович — чух далечен глас. — Майор Демьонок от Краснодар ви безпокои. Помните ли ме?
— Разбира се, Артьом Иванович — измърморих аз. — Какво ново?
— Ами нищо — отвърна той. — Караме я криво-ляво.
„Тогава за какво ми звъниш посред нощ?“, искаше ми се да попитам, но казах:
— Радвам се за вас. Вие сигурно всяка неделя ходите да се къпете на морето?
— Да, случва се — промърмори Демьонок. — Но ето защо ви безпокоя, Александър Борисович. Помните ли делото на капитан Ратников?
Оставаше да съм го забравил!
— Да, разбира се, защо?
— Работата е там, че жената на капитан Ратников, Нина, сега е в Москва. Имате ли нещо против да й дам вашия телефон?
Не можах веднага да си спомня каква роля имаше в тази история Нина Ратникова.
— Почакайте — сетих се най-после аз. — Но нали тя е луда!
— Не съвсем. — Демьонок се смути. — Струва ми се, че е съвсем наред. Научи от мен, че продължавате разследването, и много се заинтересува.
— Добре — казах аз. — Нека да ми се обади.
Разменихме още няколко дежурни фрази и той затвори, а аз веднага заспах.
А рано сутринта отново ме събуди телефонът и спокойният глас на Костя Меркулов произнесе:
— Саша, ако това не представлява трудност за теб, ела към седем часа на нашата бензиностанция.
— Добре — веднага започнах да се обличам.
Много ми се спеше, но една среща с Костя, особено при такава конспиративна обстановка, беше изключително ободряващо явление, така че още докато палех колата, бях бодър и свеж, готов за най-резките поврати на съдбата.
Въпреки ранния сутрешен час на бензиностанцията имаше опашка, защото се очакваше ново поскъпване на бензина и хората бързаха да се запасят. Аз също се наредих, извадих залежалото се в жабката криминале и започнах да го препрочитам за десети път, чудейки се на глупостта на следователите. Костя се появи в седем и десет, почука на стъклото и аз му отворих.
— Приятно време, а? — казах аз и му стиснах ръката.
— Да — каза той. — Чудно. Извинявай, че закъснях.
— Някоя престрелка ли те забави? — попитах. — Какво има, Костя, що за конспирация? Пак ли сме в ръцете на Мюлер?
Костя изсумтя и поклати глава.
— Знаеш ли какво научих наскоро? Оказва се, че дейността на нашата президентска комисия е отделен пункт от плана на „Народна воля“. Как ти харесва това?
Помълчах, докато съобразявах.
— Е — попитах накрая, — и отдавна ли работите за „Народна съвест“, Константин Дмитриевич?
— Разбираш ли, това е абсолютна провокация — заговори той възмутено. — А ние се хващаме на всичко като слепи котенца. Вече престанах да разбирам с кого се борим и защо.
— Писмата с предложенията — сетих се аз — ваша работа ли са?
— Какви писма? — не разбра той.
Измъкнах от предния си джоб писмото от СНС и му го подадох. Той го прочете, усмихна се криво и поклати глава.
— Нашите орли — каза той. — Както разбираш, нямам нищо общо с това.
— Извика ме, за да ми поплачеш на рамото ли?
— Извиках те, за да те запозная със състоянието на нещата. Тази „Народна воля“ се оказа далеч не това, което си мислехме. Това е проект за управляване на общественото съзнание, няма съмнение, но направлението му съвсем не е реваншистко. В началните си фази този проект е бил разработван в най-добрите западни изследователски центрове.