— Някой друг път — обещах аз.
Успях да разкажа на момчетата за разговора с Меркулов и дори пресметнахме възможните варианти на развитие на нещата, а в десет ми докараха Тверитин и около час разговаряхме с него на най-различни теми, освен тази, която ми трябваше. Когато станеше дума за капитан Ратников, Тверитин млъкваше, отпускаше глава и започваше да сумти.
— Защо и децата? — питах аз, опитвайки се да го подбера от тази страна. — Какво са могли да знаят децата?
Той мълчеше и сумтеше.
С две думи, освен кратък, но съдържателен разказ за арменско-азербайджанската война не можах да измъкна нищо от него. Изпратих го обратно в затвора и се качих в кабинета си.
— Ето го — каза Лаврик в слушалката на телефона и ме повика: — Саша, за теб е.
Взех слушалката и чух женски глас:
— Александър Борисович? Добър ден. Обажда се Нина Ратникова, жената на капитан Ратников. Демьонок обади ли ви се?
— Аха, обади се — сетих се аз. — Добър ден, Нина. С какво мога да ви помогна?
— Казаха ми, че делото за смъртта на мъжа ми не е закрито. Бихте ли ми разказали какво става?
— Минете — казах аз. — Ще поговорим.
Лаврик ми намигна и се разтопи в усмивка. Смяташе ме за покорител на женските сърца и тайно ми завиждаше.
— Кога бих могла да дойда? — попита вдовицата.
Нямах голямо желание да разговарям с нея, но като се сетих какво й се е наложило да преживее, не можех да не изпитвам към нея състрадание.
— Ами още сега, ако искате — предложих аз. — Ще ви напиша пропуск.
— Само че напишете го на името Шимова — помоли виновно вдовицата. — Сега имам друга фамилия.
48.
Нина сама измисли всичко — да се обади на майор Артьом Демьонок в Краснодар, за да измоли среща с Турецки. Всичко стана както го беше замислила и когато следователят снизходително й позволи да дойде в прокуратурата, беше готова да се разскача от радост.
Аня, която внимателно слушаше разговора й, веднага попита:
— Къде отиваш?
Настроението на Аня не беше толкова лъчезарно, колкото предишния ден, защото през нощта Нина я хвана до бара, където тайно консумираше уиски. Нина заплаши да я прати на принудително лечение от алкохолизъм и на Аня й се наложи дълго и жално да плаче, преди инцидентът да бъде изчерпан.
— На среща — отвърна Нина леко развълнувано, но безгрижно. — Не мога ли да отида на среща?
— Намерила си си мъж ли? — уплашено попита Аня.
Нина я погледна и се разсмя.
— Спокойно, приятелко — горчива промълви тя. — Срещата е изцяло делова.
— А аз вкъщи ли ще си остана? — попита Аня с надежда.
— Естествено — кимна Нина. — Не те ли е страх?
Аня се усмихна.
— Ще си пусна видеото, става ли? Има суперфилмчета.
Нина предварително събра всичкия наличен алкохол в един голям сак и я предупреди:
— Аня, вкъщи пиене няма и не се опитвай да намериш. Ще кажа да не те пускат обратно, ако ти се прииска да излезеш.
— Ти пък, Нинуля — каза Аня с горчивина. — Вече за съвсем пропаднала ме смяташ. Аз съм наред.
Но Нина все пак занесе сака с бутилките при пазачите и ги предупреди да не обръщат внимание на никакви молби за алкохол.
— Нина Алексеевна — каза пазачът, — сега има много надеждни средства, могат да я отучат за един ден.
— Може би ще се наложи — каза Нина.
Наистина, с Аня си имаше само главоболия, но те някак си и бяха приятни и докато караше, се обади вкъщи по радиотелефона, попита Аня какво „филмче“ гледа и й каза няколко топли думи. Това двайсет и четири годишно момиче още си беше дете.
И ето че вече влиза в зданието на прокуратурата, получава пропуск на входа, качва се по стълбите. Отначало й се струваше, че тук непременно ще я познаят и ще я хванат и тя сама се присмиваше на страховете си. Единственият човек, който знаеше истината за Бейби, бе тя самата и затова нямаше от какво да се бои.
Кабинетът на Турецки не беше голям, а и освен това той го делеше с някакъв симпатичен дебеланко, който вежливо ги остави сами, когато се появи Нина. Самият следовател, точно както предполагаше, беше важен млад човек и се отнасяше към посещението на вдовицата като към тягостно, но необходимо мероприятие.
— Заповядайте, Нина Алексеевна — предложи й той. — Много ми е интересно да се запозная с вас. Ако позволите, ще се обадя на младите си помощници, те също искаха, както се казва, да ви засвидетелстват уважение.