— Да, разбира се — кимна Нина.
Появата й направи впечатление, защото Турецки вероятно очакваше провинциална вдовица с черна забрадка, а се появи внушителна дама.
— Силно ме развълнува това, че продължавате делото — каза тя, след като той се обади на стажантите. — Кажете ми, има ли нови факти?
— А кои факти са ви известни на вас? — попита Турецки с интерес.
— Делото беше завършено и прекратено, след като убиха някакъв бандит — отвърна Нина. — Казаха, че точно той е убиецът.
— Да, това е вече малко поостаряла информация — забеляза следователят. — Оттогава станаха доста неща.
— Свързани с убийството на мъжа ми? — попита Нина.
— Точно там е работата — въздъхна Турецки. — Това е цяла епопея.
— Ще ми разкажете ли?
— Само колкото е разрешено — усмихна се Турецки. — Както разбирате, голяма част от информацията е служебна и не подлежи на разгласяване.
— Но това значи — каза Нина, — че убиецът не е известен.
— Вече е — каза Турецки не без самодоволство.
В този момент в кабинета влязоха младите следователи, високата и стройна Лариса Колесникова и очилатият Серьожа Семенихин. И двамата мърдаха челюсти, но поглеждаха гостенката с интерес.
— Трябва да ви обясня — продължаваше междувременно Турецки, — че делото на мъжа ви се оказа едва ли не централно в едно голямо политическо разследване. Именно затова сега изпитваме такъв интерес към вас, Нина Алексеевна. Може би отначало ще разкажете нещо за себе си? Виждам, че изглеждате чудесно. За малко ли сте в Москва?
— Не — каза Нина. — Сега живея тук.
— Сериозно! — възкликна Турецки. — А ние ви търсехме в Краснодар.
— Живея тук съвсем отскоро — обясни Нина. — Виждате ли, всичко стана толкова неочаквано, толкова странно… Много тежко преживях смъртта на децата и мъжа си. Дори бях в лудницата за известно време.
— Това ни е известно — меко се намеси Лариса.
— Но продължението определено ще ви учуди — нервно се усмихна Нина.
И тя започна да излага легендата за благородния французин Гюстав Шим, който се запознал с нея на плажа в Сочи и я взел със себе си във Франция, за странния й, полубезсъзнателен живот в чужбина, за развода, също така изпълнен с благородство, и накрая за завръщането й във вълшебния свят на Строгино.
— Виж ти — каза Турецки, клатейки глава. — Значи сега преуспявате?
— Страхотно — възхити се Лариса.
Само Серьожа хладно дъвчеше, без да реагира на тази приказка.
— Аз съм богата — каза Нина. — Знам, че на запад често се случва обявената награда да ускори следствието. Ако трябва, и аз мога да обявя такава награда.
— Уви — въздъхна Турецки. — Сега няма нужда.
— Разказах ви за себе си — забеляза Нина — и сега имам право да чуя вашия разказ.
— Да, разбира се — съгласи се Турецки и започна в отговор да разказва за убийствата на всички участници в онази отдавнашна краснодарска история, за Бейби, който внезапно се беше оказал замесен едновременно в кръвното отмъщение и в екзекуциите по присъда на „Съда на Народната съвест“. Той достатъчно подробно изброи всички дела на Бейби, разказа за изявлението на Стукалов, за убийството му от същия този Бейби, за предполагаемото убийство на самия Бейби. — И в този момент — продължи той, — когато вече почти всички бяха сигурни, че Бейби е убит, изведнъж последва убийството на последния от краснодарските свидетели, Люсин. И разбрахме, че Бейби е жив.
— Кой е този Бейби? — попита Нина. — Защо отмъщава за мъжа ми?
— Точно този въпрос бихме искали да ви зададем, Нина Алексеевна — каза Турецки. — Вие най-добре сте познавали приятелите на мъжа си. Нали разбирате, за да преследваш целта толкова настойчиво в продължение на цяла година, трябва да имаш характер.
— Да, разбира се — съгласи се Нина. — Извинете, но този Бейби чак ми е симпатичен. В крайна сметка той върши моята работа.
— И не сте в състояние да предположите кой би могъл да е това? — запита Турецки.
Нина се замисли, поклати глава и каза:
— Нищо не ми идва наум. В последно време в живота ми се случиха толкова неща, че даже не знам… Не, не мога да се сетя за никой, който би могъл да го направи.
— Мъжът ви нямаше ли приятели? — учудено попита Турецки.