— Имаше — каза Нина. — Имахме много приятели, но надали някой от тях би тръгнал да отмъщава. Това не е типично за съвременния човек, не мислите ли? Стараем се по-бързо да забравим тежките преживявания, да ги загърбим. А отмъщението? То е нещо древно, архаично. Нямахме такива приятели.
— Може би някой от кавказците? — попита Лариса. — При тях обичаят на кръвното отмъщение съществува и до ден-днешен.
Нина я погледна и се усмихна.
— Това са чисто московски измислици — възрази тя. — Живяла съм на юг и знам, че всички кавказци са добри артисти. Всъщност са хора като нас и зад всеки случай на така нареченото кръвно отмъщение се крие солиден материален интерес.
— Във всеки случай Бейби успя да убие и московския бизнесмен Лихоносов — напомни Лариса — и тук не е имало никакво кръвно отмъщение.
Нина кимна.
— Страшно ме заинтригувахте — каза тя. — А какво още е направил?
— Засега нищо — отвърна Турецки. — Но може би просто изчаква.
Нина неочаквано се усмихна.
— Ако публикувам във вестниците покана за среща, надали ще отговори, нали?
— Надали — съгласи се Турецки и изсумтя.
— А как се надявате да се свържете с него?
— Забравяте, че истинските убийци са останали ненаказани.
— Как? — ахна Нина. — Вече знаете кои са истинските убийци?
— Да — кимна Турецки. — Знаем.
— И… — Нина конвулсивно въздъхна — кои са?
— Двама редови сътрудници на местното управление на КГБ — каза Турецки.
Нина поклати глава.
— Не може да бъде! За какво им е на КГБ да убиват мъжа ми? Децата ми?
— Това е стара и заплетена история — каза Турецки. — Познавате ли Вадим Сергеевич Соснов?
— Вадим? Естествено!
— Бил ви е на гости предишния ден, нали?
— Да, беше.
— Работата е там, че по това време е правел ревизия на местното КГБ и е имал компрометиращи материали.
— На дискета — изведнъж се сети Нина.
Турецки учудено вдигна глава.
— Откъде знаете?
— Той ми я остави — проговори Нина.
Турецки скочи.
— Как така ви я е оставил! Значи тази дискета все пак е била у вас?
— Да — кимна Нина. — Дадох я на Вадим точно онази нощ.
— Стоп, стоп, стоп — прекъсна я Турецки. — Значи онази нощ сте се върнала в града не заради покупките, а за да се срещнете със Соснов?
— Да.
— Това нищо не променя — произнесе Серьожа Семенихин.
— Но все пак — поклати глава Турецки. — Два пъти разговарях със Соснов и той нито веднъж не ми каза този факт.
Настана пауза и Нина обясни:
— Не беше любовна среща. Той ми остави дискетата, помоли ме да не казвам на никого, дори на мъжа си. Преди да си тръгне, ме помоли да му я занеса на гарата. Измислих това връщане за да му я дам.
— Но мъжът ви е бил убит именно заради тази дискета — каза Лариса. — Разбирате ли? Измъчвали са децата ви…
— Лариса — прекъсна я Турецки.
Нина тежко въздъхна.
— Разбирам — каза тя. Изведнъж лицето й се разкриви, тя изхлипа и почти изписка: — Извинете… — и се разплака.
Турецки й наля вода, Лариса започна да я успокоява, и само Серьожа седеше, дъвчеше си дъвката и наблюдаваше мълчаливо.
Нина бързо дойде на себе си и Лариса предложи да я заведе до тоалетната, за да си оправи лицето.
— Извинете ме — развълнувано говореше тя на Нина. — Изтърсих го, без да мисля.
Нина се гледаше в огледалото и мълчеше.
— Да ви донеса ли валериан? — попита Лариса.
— Няма нужда.
— Единия вече го задържахме — каза Лариса, опитвайки се да я успокои. — Надяваме се, че Бейби ще научи по някакъв начин и ще клъвне.
— Ще клъвне ли? — попита Нина. — Но как може да клъвне?
— Още не знаем — каза Лариса. — Може да направим нещо като следствен експеримент, да изведем убиеца в града…
— Искате Бейби да го убие ли? — учуди се Нина.
— Не, разбира се — с досада възрази Лариса. — Искаме само да привлечем вниманието на Бейби. Разбира се, съществува риск, но ще се постараем да го сведем до минимум.
Нина въздъхна.
— Нещо не мога да разбера защо толкова държите да хванете този Бейби — каза тя.
— Има сериозни мотиви — отговори Лариса и бръкна за цигари. Тя дръпна дълбоко, изпусна струя дим и каза: — Става дума за политическа акция. Може би сте чували за „Съда на Народната съвест“? Преди време много се говореше за него, но сега някак си престанаха. Това е група опасни политикани, които манипулират общественото съзнание. Бейби беше изпълнител на присъдите им, реализирайки преките поръчения на един старец, който е бил голяма клечка там. Но наскоро убиха стареца, по-точно са го докарали до самоубийство, което е едно и също. Старецът е имал ключа за компютърната програма, където е отразена дейността на същия този „Народен съд“. Успял е да се самоубие, без да каже на никого къде е този ключ. Сега целият апарат на „Народния съд“ търси Бейби, както и ние, но за да получат ключа за програмата. Предполага се, че Бейби знае къде е той. Разбирате ли? Чрез него ще стигнем направо до колегията на Съда! Именно това ни интересува.