Грязнов се разсмя и минахме на други теми.
— Вчера един фермер близо до Тучков застрелял някакъв рекетьор — разказа ни шофьорът. — Направо го гръмнал с двуцевка. На място.
— Браво бе — изсумтя Грязнов. — „Съдът на народната съвест“. А, Саша?
— Е, при тях не се предвиждат решения на Политбюро — отвърнах аз.
— Умеят, гадовете, да се прикрият зад народа — каза Грязнов. — Радетели…
— По-добре ми кажи за Чекалин — помолих го аз. — Къде е и какво прави?
— Същият сценарий — негодуваше Грязнов. — Пристигнал е със стока за московските търговци. Прехвърлянето е при тях в Ногинск. Сега отиваме там. Клиентът си почива на квартира у една мадама. Предварително са му я запазили.
— Квартирата или мадамата?
— И двете — махна с ръка Грязнов. — Поведението му е спокойно, пие умерено.
— Твоите хора ли са там или местните сили? — попитах аз.
— Обиждаш ме — каза Грязнов. — Все пак е особено важно дело, нали.
— Тоя Чекалин е по-серт от партньора си — забелязах аз. — Трябва да внимаваме.
— Айде сега вземи ми обясни и как да го арестувам — измърмори Грязнов. — Кажи едно благодаря, че те взех със себе си. Определено не за операцията, а само за първоначалния разпит, за да се опиташ да го пречупиш, докато е още топъл. Стой си в колата и недей да знаеш много, другарю следовател. Или господин?
Не отговорих. Съмненията относно операцията по залавянето на Бейби отново ме обзеха. Много ме безпокоеше Рогозин. Наистина, не бяхме напълно сигурни, че той е човек на „Народна съвест“, но беше страшно подходящ за това. И после, когато говореше за ключовата дума за проникването в програмата на компютъра, не знаеше ли прекалено много по въпроса? И откъде го знаеше? И дори и да не е от „Народна съвест“, кого представлява сега? Може би е представител вече на следващото поколение, което се стреми към финансовата база на проекта?
Пристигнахме на мястото следобед и към колата веднага се приближи един от хората на Грязнов.
— Другарю майор, всичко е готово.
— Как е клиентът? — попита Грязнов, без да излиза от колата.
— Обади се в Москва преди един час, разговорът е записан. Изглежда, се разбираха за обратната пратка. Предполагаме, че на връщане ще носи оръжие. Да изчакаме ли, другарю майор?
— Не — каза Грязнов. — Всички по местата, след десет минути започваме операцията.
И отново задействаха жена, този път сътрудничка на Московската криминална милиция, дошла при хазайката да я уговаря от името на някаква женска партия да влезе в редиците им. Хазайката беше здраво женище на двайсет и пет, държеше нелегален бордей и затова идеите за женска партия й бяха близки и понятни. Тя изобщо не обърна внимание, че активистката на женското движение не затвори след себе си вратата. Квартирантът послуша агитацията от любопитство, но се изплю и си отиде в стаята. Точно тогава се появиха момчетата на Грязнов с него самия начело. С тих шепот и жестове накараха хазайката да извика квартиранта да пият за женската партия и арестуваха Чекалин, когато той излезе, нищо неподозиращ от стаята си.
— Жорик, те ме накараха — отчаяно закрещя хазайката, като видя как се отнася милицията с квартиранта й.
— Тъпачка — само й каза Жорик, хриптейки от негодувание.
50
На Востряковското гробище Нина около час търси гроба на Феликс Даниленко. В нея беше планът, начертан от Бък, но как можеше да й помогне той, след като новите райони на гробището представляваха огромна пустиня, осеяна с гробове. Кръстове, временни паметници, обикновени колчета с номера и едва забележими алеи и пътеки — тя блуждаеше сред тях и се опитваше да се ориентира. Накрая намери гроба, но почти случайно — машинално следвайки някакво погребално шествие, обърна внимание на един килнат паметник със звезда, спомни си думите на Бък и се приближи. Оказа се, че наистина е гробът на Феликс Захарович Даниленко. И той изглеждаше толкова мизерен и изоставен сред хилядите също така едва забележими гробове, че Нина не издържа и се разплака.
Наистина в страха си от смъртта хората бяха загубили всякакво уважение към нея, мислеше си Нина, докато стоеше пред нещастното хълмче пръст с изкривен тенекиен паметник над него. Нали не на мъртвите е нужна тази памет, нали това всъщност е плюнка във вечността. Тя неволно си спомни гробището в Краснодар, където също толкова самотно стояха три гроба, един голям и два по-малки, и я обзе нова вълна сълзи и тъга. Феликс също беше убит, това беше ясно. Старият идеалист не беше тръгнал по свирката на новото ръководство и ето че си бе платил.