— Какво правиш, Нинуля? — жално изписка Аня.
— Кой е там? — попита Нина и кимна към вратата на спалнята.
— Никой няма, какви си ги измисляш?
Нина направи крачка натам и Аня я хвана за ръкава.
— Чакай! Там е електротехникът, вчера ми се развали нощната лампа…
„Електротехникът“ вече излизаше от спалнята на Аня, усмихвайки се глупаво. Нина го позна, беше един от пазачите от предишната смяна.
— Добър ден, Нина Алексеевна — смънка той. — Аня ме извика… да сложа тука една крушка.
— Закопчай си дюкяна — сухо подхвърли Нина.
Пазачът охна и се обърна с гръб към тях.
— Ама, Нинуля… — провлачи Аня.
— Слушай какво. — Нина беше извън себе си от ярост. — Казаха ми, че държите на работата си. Ако това действително е така, повече да не си прекрачил прага на тази къща, ясно ли ти е?
— Ясно — смирено отвърна той. — Ако ме бяхте предупредили, нямаше и сега да го прекрача. А така… Трябва да изпълняваме молбите на живущите.
— И никакъв алкохол! — добави Нина. — Толкова ли не можете да разберете, тя е болна!
— Какви ги приказваш — промърмори Аня.
— Ама то нямаше повече от една-две капки — оправдаваше се пазачът. — Да си ходя, а, Нина Алексеевна?
— Върви — каза Нина.
Пазачът тръгна към вратата, но се спря.
— Кажете ми още сега, Нина Алексеевна, ще се оплачете ли на началника ни?
— Ще си помисля — каза Нина.
Той неочаквано се усмихна и каза:
— Това винаги е по-добре от определеността, остава надеждата. Но ви разбрах и можете да бъдете абсолютно сигурна за мен. Довиждане, Нина Алексеевна.
Той побърза да излезе и вратата се хлопна след него.
Аня тежко въздъхна.
— И защо направи скандал?
— Това е отвратително — направи гримаса Нина. — Да спиш с мъж заради глътка пиене.
— Откъде знаеш, че съм спала с него? — възмутено попита Аня. — А ако съм спала, защо реши, че само заради глътка пиене?
— Ами? — иронично попита Нина. — Значи това е любов?
— Не е любов — каза Аня с горчивина, — но е тъга! Да не мислиш, че е приятно да седиш тук ден и нощ, да гледаш това видео, да се къпеш в тази вана и да не очакваш нищо?
— Защо да не очакваш нищо? — попита Нина.
— Защото няма какво да очаквам — каза Аня и се разплака.
Отначало Нина не й обръщаше внимание, отиде в кухнята и се зае с обяда, но тъй като плачът на Аня не заглъхваше, тя все пак се приближи, седна до нея и я прегърна.
— Успокой се, глупаче — утешаваше тя приятелката си. — Всичко още е пред теб.
— Ти не ме обичаш — хлипаше Аня.
— Господи помилуй — разсмя се Нина. — Пак ли? Мислех си, че без мен отдавна си влязла в нормата? Ето, каниш си мъже, нима това не е напредък?
— Аз за да те ядосам — каза Аня.
— Е, можеш да бъдеш доволна — усмихна се криво Нина. — Ядоса ме.
— Толкова си безчувствена — конвулсивно въздъхна Аня.
Нина изведнъж се сети за заведението с лесбийките в Париж, усмихна се и започна да й разказва:
— Знаеш ли, там отвъд веднъж бях в едно специално ресторантче за такива глупачки като теб. Едни ангелчета танцуваха.
— Как танцуваха? — не разбра Аня, но се заинтересува.
Нина се разсмя.
— Голички — каза тя. — Помислих си, ти ако беше там. Щяха да ти изтекат лигите.
Аня изпръхтя.
— Голяма работа… На видеото какви ангелчета има… А те целуваха ли се?
— И се целуваха, и се прегръщаха — каза Нина, като я наблюдаваше подигравателно. — Добре де, не се навивай, че иначе пак ще ми въздишаш цяла нощ пред вратата.
— Няма такова нещо, сторило ти се е.
— Да бе, да, сторило ми се е — отказа да спори Нина и отиде в кухнята.
Следобед двете отидоха заедно на плаж и се изкъпаха в Москва-река. Плажът беше близо до блока им, чист и поддържан, и те дори успяха да се попекат на лъчите на залязващото слънце. Аня се хвана да играе волейбол с някакви застаряващи жени с ярки младежки бански, а Нина лежеше в шезлонга и се любуваше на пейзажа. Въпреки това, когато се върнаха, те си взеха по един душ, мислейки за екологията, и облечени в халати, седнаха да гледат телевизия. Отначало Аня искаше да пусне на Нина някаква лесбийска порнография, уж за сравнение с впечатленията от Париж, но Нина отказа тази гадост още след първите кадри, така че седнаха да гледат някакъв американски екшън по московската телевизия.