Вечерта, докато пиеха чай в кухнята, звънна телефонът. Нина вдигна слушалката и чу гласа на пазача долу:
— Нина Алексеевна, очаквате ли гости?
— Всъщност не — учуди се Нина. — Защо?
— Някакъв младеж иска да дойде при вас — съобщи пазачът. — Казва се Сергей Семенихин.
— Изобщо не го познавам — призна Нина. — Да не е някаква грешка?
— Сега ще му дам слушалката.
Нина чу:
— Нина Алексеевна, с вас се познаваме. Аз съм Сергей Семенихин, от прокуратурата. Сутринта бяхте при нас, показвах ви компютъра си.
— Да, да, разбира се — усмихна се Нина. — Елате, Серьожа, сега ще ви отворя.
Тя потвърди поканата си пред пазача и отиде да отвори.
— Кой е това? — мрачно попита Аня.
— Кавалер, идва на среща — подсмихна се Нина. — За да те ядосам.
Аня изсумтя. Когато Нина излезе, тя взе дистанционното и превключи телевизора отново на лесбийския филм, като увеличи звука. Стори й се забавно и тя се усмихна.
Нина отвори вратата и видя Серьожа. Той изглеждаше унил, но се опита да се усмихне.
— Здравейте, Нина Алексеевна — каза той и кимна. — Може ли?
— Влизайте, Серьожа. Защо не се обадихте?
— Имах си причини — промърмори Серьожа. — Какво е това?
От хола се чуваха въздишки и стонове.
— Сестра ми хулиганства — обясни Нина. — Влезте в кабинета, сега идвам.
В хола тя перна Аня по тила и й взе неприличната касета, после отиде в спалнята и се преоблече. Когато влезе в кабинета, Серьожа вече седеше в креслото и разлистваше списание на английски.
— Турецки ли ви изпраща? — попита Нина и седна в креслото срещу него.
— Не, Нина Алексеевна — каза Серьожа. — Идвам при вас, тъй да се каже, по собствена инициатива.
— Нима? — учуди се Нина.
— Сега ще ви обясня всичко — кимна Серьожа и се размърда неспокойно. — Машината ви е страхотна — добави той и кимна към компютъра.
— Тази ли? — попита Нина. — Изобщо не умея да си служа с него.
Серьожа кимна, накани се и започна:
— Нина Алексеевна…
— Почакайте — прекъсна го Нина. — Искате ли чай?
— Искам — каза Серьожа, — но не сега. Нека да ви кажа каквото имам, а после сама решете може ли да ме поите с чай.
— Направо ме заинтригувахте — усмихна се Нина. — И освен това исках да отбележа, че макар и да изглеждам толкова ужасно, аз не съм много по-възрастна от вас, Серьожа. Наричайте ме просто Нина.
— Изглеждате прекрасно — каза Серьожа. — Дори не очаквах, че изглеждате така.
— А как очаквахте?
Той се усмихна.
— Очаквах кикимора — призна си той. — Даже не повярвах, когато ви видях.
Нина озадачено повдигна вежди.
— Нищо не разбирам, Серьожа. Вие сте ме очаквали? Мен?
— Да — каза Серьожа. — Вас, Нина. Виждате ли, работата е там, че… Знам всичко за вас. Пресметнах всичко и чаках кога ще се появите. Нищо не знаех за тези истории с чужбина и затова отначало се обърках. Но сега се ориентирах и не можех да не дойда при вас. Нина, вие сте Бейби, нали?
Известно време Нина зашеметено мълча, а после попита:
— Какво искате от мен?
Серьожа въздъхна тежко и отвърна:
— Нищо. Просто ви обичам.
51.
По време на разпита Чекалин се държа съвсем различно от приятеля си Тверитин. Още в самото начало той решително заяви:
— Вижте, началници, имайте предвид, че разполагам с важна политическа информация. Закарайте ме в Москва, защото не съм лъжица за вашата уста.
— Ето това ми харесва — реагирах аз. — Направо и открито, без всякакви там заобикалки. А за устата ни не се безпокой, Чекалин, и по-интересна информация е поемала. Говори точка по точка и ще видим какво можем да направим за теб.
Като чу името си, той се вцепени и известно време мисли какво означава това за него. После бавно въздъхна и попита:
— Значи специално аз съм ви трябвал, така ли?
— Приятелчето ти е при нас — обясних аз. — Андрюша Тверитин. Познаваш ли го?
— Андрюха по-скоро би си глътнал езика — каза Чекалин. — Ех, а го предчувствах…
Той поклати глава от яд.
— Знаех си, че има някаква шашма, заклевам се! Ама се полакомих за парите, стария глупак, пък исках и да си видя родния дом. На ти сега едно виждане.