Выбрать главу

— Копеле безпринципно — подхвърли Чекалин и се ухили.

— От вас, принципните, се научих — реагирах аз. — Няма повече да те тормозя, но ако си помислиш, ще разбереш, че имаш само един шанс — да ни разкажеш всичко. Всички останали възможности са само по пътя към гробищата.

— Добре, добре — каза той. — Все пак ще си помисля.

Дойде Грязнов с конвоя, сложиха белезници на Чекалин и го изведоха, за да го качат в специалната кола.

— Да тръгваме ли? — попита старшият на конвоя.

— Тръгвайте. — Грязнов махна с ръка.

Отведоха задържания и Грязнов попита:

— Стана ли нещо?

Въздъхнах.

— Не ми го побира главата — признах аз. — Като че ли всички факти са против него, а не ми се побира в главата.

— Какво искаш да кажеш? — попита Грязнов с интерес.

— Абе Соснов — обясних аз. — Вадим Сергеевич. Сещаш ли се, комитетът по законността към Върховния съвет? Той е.

Грязнов бавно измъкна цигара, размачка я по навик и запали.

— Какво имаш срещу него?

— Замесен е — казах аз — и ако си говорим честно, отдавна го усещах. Имал е някакви отношения с жената на Ратников…

Изведнъж се сетих, че жената на Ратников вече ни е подръка, и си помислих дали да не я използваме за оперативни цели. Но когато отново си спомних колко ефектно изглеждаше, реших, че сега тази жена надали ще иска да рискува положението си.

— Загубена работа е това, Саша. — Грязнов изпусна кълбо дим. — Няма да се докопаш до този депутат.

— Ще видим — казах аз. — Трябва окончателно да се уверим дали не ни го подставят умишлено. С две думи, както правилно забеляза гражданинът Чекалин, хайде към Москва, началник.

Качихме се в колата и потеглихме обратно.

— Има само един начин да се справим с твоя депутат — проговори Грязнов по пътя, като че ли идваше на себе си. — Да пуснем Бейби срещу него.

— И аз това си мисля — казах аз.

Задминахме специалния автомобил още в самото начало, а в Москва пристигнахме със значителна преднина. Грязнов нареди Чекалин да бъде изпратен в Бутирка, а двамата с него се отбихме в кабинета ми, за да продължим мозъчната атака. Клиентите ни нямаха намерение да откровеничат и трябваше да решим как да се държим с тях в бъдеще. Най-после бяха назрели всички условия за капана срещу Бейби.

Когато влязохме в кабинета ми, там вече бяха полковник Рогозин заедно с някакъв невзрачен тип и Костя Меркулов, когото въобще не очаквах да видя тук. Съдейки по външния му вид, Костя не беше в най-добрата си форма.

— Господин Рогозин — приветливо произнесох аз. — Константин Дмитриевич? На какво дължа посещението?

Грязнов веднага разбра, че от мозъчната атака нищо няма да излезе, и ми каза:

— Добре, Саша, аз ще тръгвам…

— Не, не, ще ви помоля да останете, господин майор — каза Рогозин и пъргаво стана на крака. — Както разбирате, сега проблемът ни е общ. Къде е арестуваният Чекалин?

Грязнов ме погледна учудено и попита:

— Саша, кой е това?

— Това е Александър Александрович Рогозин — казах аз. — Експерт от Върховния съвет. Разказвал съм ти за комитета по законността и реда.

— А — каза Грязнов. — Тогава не разбирам, господин Рогозин, какво всъщност ви интересува?

— Арестували сте особено опасния престъпник Чекалин — сдържано каза Рогозин. — В нашата операция на този престъпник е отредено особено важно място. Бих искал да го взема.

— Извинете, а кого представяте в момента? — попитах направо. — Нима Върховният съвет провежда оперативни мероприятия?

— В дадения случай не представям Върховния съвет — каза Рогозин с достойнство. — Сега представям президентската комисия, противостояща на антидържавната дейност на тъй наречения „Съд на Народната съвест“. Вашият началник, Константин Дмитриевич Меркулов, може да потвърди, че на нашата комисия е възложено провеждането на оперативни акции, и именно дадената операция е възложена на мен. С мен е ръководителят на отряда със специално предназначение подполковник Свишчов.

— Да, потвърждавам — каза Костя, без да вдига глава.

— Надявам се, че нашето ръководство е уведомено за инициативите ви? — попитах аз.

— Моля ви, Александър Борисович — усмихна се криво Рогозин. — Нима Константин Дмитриевич не представя тук вашето ръководство?

Всичко това е някак неочаквано — казах аз.