— Тежки дни ли? — удиви се Нина.
— Готвят ви капан — каза Серьожа. — Чекалин и Тверитин вече са арестувани. Това са убийците на вашите деца, Нина.
— Искате да ми помогнете ли? — попита тя.
Той кимна.
— Извършвате длъжностно престъпление — напомни му Нина. — Не бих искала да ви въвличам в неприятности.
— Вече се въвлякох — каза Серьожа.
Тя го погледна с любопитство и попита:
— С какво ви покорих, Серьоженка? Нима си падате по убийци?
— Не говорете така — помоли той. — Вие не сте убиец, Нина. Не мога да ви смятам за убиец, защото знам всичко за вас.
Нина поклати глава.
— Аз съм убиец, Серьожа, и напразно се опитвате да се самоизмамите. Мислите ли, че не ми е жал за тези, по които съм стреляла? Мислите ли, че не ги сънувам нощем?
— Мисля, че не ги сънувате.
Нина го погледна изплашено.
— Да, не ги сънувам — объркано каза тя. — Откъде знаете?
— Това е война, Нина, законите са други.
— Каква война — каза тя. — По-скоро лов.
— Война — уверено повтори Серьожа. — Прекалено много хора искаха да ви убият, но вие сте жива.
Нина поклати глава и въздъхна.
— Не се чувствам и победител — каза тя през смях.
— Защото сте били изключително самотна — каза Серьожа. — Но сега не е така. Сега аз ще съм с вас. Не се плашете от мен, Нина, не претендирам за нещо повече от ролята на предан оръженосец.
Нина кимна. Тя не се чувстваше много добре в областта на романтичните идеали, но искрената прямота на това момче изкупваше всичко. Все повече го харесваше.
— Какво знаете за капана?
— Взеха ни инициативата — обясни Серьожа. — Делото беше оглавено от някакъв бивш чекист и Александър Борисович е убеден, че той е човек от „Народна воля“. Но ще се опитам да разбера подробностите на предстоящата операция.
— Трябва непременно да свърша с това — въздъхна Нина. — Разбирате ли ме, Серьожа? Те нямат право да живеят.
— Доколкото разбирам — каза Серьожа, — те няма да живеят при всички положения.
— Как така? — учуди се Нина.
— Онзи човек — каза Серьожа, — по чието указание са действали в Краснодар, сега заема висок пост. Той ще направи всичко възможно, за да ги убие. Съществува версия, че цялата операция е замислена, за да бъдат убити двамата, а вината — прехвърлена върху Бейби.
— Чакайте, Серьожа — смаяно го прекъсна Нина. — Какъв човек? Нима зад това убийство е имало нещо повече от онова недоразумение с дискетата?
— Това е само хипотеза — каза Серьожа.
— За кого става дума?
Серьожа помълча, дъвчейки дъвката си, и накрая каза:
— За вашия приятел Соснов.
— За Вадим? — удиви се Нина и веднага категорично заяви: — Това е невъзможно. Сбъркали сте.
— Може и да сме сбъркали — каза Серьожа. — Бихте ли ми разказали какво е станало в деня преди убийството. Той идвал ли е у вас?
— Това не беше предишният ден — спомни си Нина. — Преди три дни, може би дори повече. Вадим беше в града по някакви свои работи, за които не знаех нищо. Едно време беше влюбен в мен, но се ожени за друга, по-изгодна партия, и дълго време не поддържахме близки отношения. А сега ми се обади, разговаряше с мен като стар приятел и ми се прииска да го видя.
— Мъжът ви беше ли си вкъщи?
— Да. Никога не съм крила нищо от Коля. Само веднъж скрих дискетата и ето какво стана… — Тя стисна устни.
— Извинете, че ви карам да си спомняте тези тежки събития — каза Серьожа, — но това е много важно. Как се държеше Соснов към мъжа ви?
Нина се замисли.
— Не много добре. Даже ми се стори, че се опитва да изкара Коля глупак, задаваше му някакви провокационни въпроси, подиграваше се. Но Коля беше много спокоен човек. — Тя се усмихна. — Той не се хвана. Така се гордеех с него!
— Но, Нина, излиза, че вие сте го ядосали — каза Серьожа.
— Вадим? Не, той не изглеждаше ядосан.
— Как ви предаде дискетата?
— Коля отиде в кухнята да види чайника. Тогава Вадим ми бутна тъпата дискета и шепнешком ме помоли да я пазя, без да казвам нищо на никого.
— И вие се съгласихте? Веднага?
— Да — кимна Нина. — После дойде Коля и седнахме да пием чай. Не придавах значение на това, мислех го за преувеличение от страна на Вадим, който иска да се изфука с опасностите на работата си. А после той се обади и ме помоли да занеса дискетата на гарата вечерта, когато заминаваше за Москва. Умоляваше ме да не казвам нищо на Коля и реших, че така е редно. Аз самата разиграх тази сцена със забравените продукти и настоях да се върна.