— Извикай оперативна група от криминалната! Предай да кажат на Грязнов.
Рогозин чу гласа ми и веднага се приближи.
— Стана някаква авария — промърмори той. — Можете да бъдете сигурни, задържахме всички присъстващи, ще го хванем… Камерите трябва да са го зафиксирали…
— Дерзайте, полковник — каза Меркулов. — Иначе излиза, че сте провалили операцията.
— Бъдете спокоен — развълнувано произнесе Рогозин, — готов съм да отговарям.
— Дайте да видим — миролюбиво предложих аз. — Нали прегледаха залата, преди да пуснат хората?
— Естествено, че я прегледаха.
— И претърсваха хората?
— Разбира се. Не е възможно да е внесъл оръжие тук!
— Тогава излиза — казах аз, — че това или е фантастичен трик на Бейби, или…
— Или какво? — нервно попита Рогозин.
— Или двамата са били ликвидирани от вашите хора — довърших аз.
— Чувате ли се какво говорите? — възмутено повиши тон Рогозин.
— Говори сериозни неща — намеси се рязко Меркулов. — Проверете хората си, полковник. Това убийство беше изгодно не само за Бейби.
Рогозин раздразнено сви рамене.
— Ще ги проверим, разбира се. Можете сами да се заемете с тази проверка, щом толкова ви се иска.
— А, не, не — възразих аз. — Със своите хора си се оправяйте сами.
Сбогувахме се и тръгнахме към изхода, но ни хвана Лара.
— Константин Дмитриевич — каза тя. — Там между задържаните се оказа Нина Ратникова. Не бихте ли могли да й помогнете?
— Нина Ратникова? — Меркулов ме погледна с недоумение.
— Жената на убития в Краснодар капитан — обясних аз. — Дълго време е била в чужбина и се е върнала преди няколко седмици. Разговаряхме с нея, вече ти докладвах.
Погледнахме в залата, където бяха събрали задържаните хора и Лара повика Нина Шимова. Както всички останали, тя беше объркана и изплашена, въпреки че изглеждаше все така елегантна.
— Добър ден, Александър Борисович — избърбори тя. — Какъв кошмар!
— Претърсваха ли ви вече? — попитах аз.
— Да — каза тя, — на входа. Имах ключове от колата и запалка…
— Дайте чантичката си на офицера — казах аз и посочих младия лейтенант, който ни наблюдаваше. — Погледнете, лейтенант, ние сме от федералната прокуратура.
Той кимна, взе чантичката на Шимова и я обърна върху бюрото. Лениво порови из дамските принадлежности, сви рамене и каза:
— Това е, можете да си я вземете.
— Тя ще дойде с нас — заявих аз.
Лейтенантът не реагира и заедно бързо напуснахме мястото на току-що извършеното престъпление.
54.
Тя действително бе силно възбудена и когато видя как й трепери ръката при опита да запали колата, направо се изплаши. Никога не се беше вълнувала така след акция, работата по-скоро беше в това, че не й се беше налагало да стреля в присъствието на толкова много хора. Трябваше да дойде на себе си и тя си запали цигара.
В изпълнението на тази акция главната заслуга принадлежеше, разбира се, на Серьожа. Именно той, възползвайки се от особеното си положение, приготви взривните пакети, донесе пистолета и най-важното — осигури отвличащия ефект в нужния момент. Пистолетът със заглушител беше скрит в дамската чантичка, цевта едва се подаваше и лесно можеше да го използва през страничния джоб. Измислиха го предишната вечер, когато късно вечерта Серьожа дотърча у тях, изплашвайки Аня, и двамата разработваха почти до сутринта всички тънкости на предстоящата операция. Идеята беше негова, но основната работа естествено остана за Нина. Рано сутринта тя излезе с колата извън града и изстреля два пълнителя, за да свикне с необичайната употреба на оръжието. Чантичката с пистолета беше точно същата като тази, с която влезе в залата, и в суматохата след взривовете Серьожа отново я смени, за да се отърве от нея колкото се може по-бързо. Най-трудното беше да се реши да стреля, когато наоколо настана всеобща паника и хората се разтичаха насам-натам. Тверитин и Чекалин също скочиха на крака. И на тях също им беше интересно какво е избухнало в другия край на залата, а Нина стисна зъби и два пъти натисна спусъка. Видя как трепна Чекалин, но след изстрела по Тверитин тълпата ги огради, а и тя побърза да се отдалечи. Серьожа едва я откри в цялата суматоха. Дори не беше сигурна дали изобщо е улучила Тверитин.