Някой почука по стъклото на колата й и тя вдигна глава. Беше Бък и тя му отвори вратата. Той тежко седна на предната седалка до нея и каза:
— Ама че временце, направо като в Африка… Нещо не изглеждаш добре, момиче.
— Да — успя да каже Нина.
— В това отношение приятелят ти е къде по-хладнокръвен — забеляза Бък. — Ловко го направихте, а?
Тя въздъхна и не отвърна нищо.
— Него ли чакаш? — попита Бък.
Нина поклати глава.
— Треперят ми ръцете — проговори тя. — Не мога да карам.
Бък се усмихна.
— Не знам какво бих чувствал на твое място. Дай да седна на волана. Няма смисъл да стърчим тук, така смятам.
Той излезе от колата, а Нина просто изпълзя на съседната седалка. Бък седна зад кормилото, потегли и те се отдалечиха по улицата.
— Спасява ви наглостта — казваше Бък по пътя. — Аз самият пресмятах как бих могъл да организирам тази работа, но не измислих нищо. Не бих рискувал. Видя ли колко души охрана имаше в залата?
— Разбира се — кимна Нина. — Много искаха да го хванат.
Бък радостно се изсмя.
— И все пак е приятно — каза той. — Веднага, когато започнаха взривовете, разбрах, че сега ще очистят двамата красавци. Но изобщо не можех да си представя, че при тази суматоха ще се получи! Той е гений, твоят Бейби.
— Просто е луд — каза Нина с въздишка.
— Все тая — забеляза Бък. — Как успяхте да вкарате всичко това в залата?
— Успяхме някак — каза Нина.
— Ясно, фирмена тайна — кимна Бък.
— Ами ти как се оказа тук? — уморено попита Нина.
— Според тебе да не би да не мога да събера две и две? — измърмори Бък. — Дойдох да видя спектакъла и трябва да ти кажа, че премиерата имаше успех. Бих искал да пратя цветя на изпълнителя на главната роля, но ти няма да ми дадеш адреса.
Нина се усмихна.
— Колкото до цветята, и аз мога да ги приема — каза тя. — Все пак и аз участвах.
— Какво чувстваш? — попита Бък с интерес. — Това бяха последните ти врагове.
Нина помисли и поклати глава.
— Не, още не са последните — каза тя. — Има още едно малко съмнение. Трябва да го реша в най-близко време.
— А после? — попита Бък.
— Не знам — каза Нина и въздъхна.
Бък я закара на Арбат, в своя ресторант, но Нина не беше в настроение да оцени кухнята му. Тя изпи чашка кафе с коняк, чаша хубаво вино и го помоли да я закара вкъщи. Бък виждаше състоянието й и затова по всякакъв начин се опитваше да я успокои и разсее, но това не му се удаваше особено добре. Той послушно я закара вкъщи и когато Аня изплашено излезе да ги посрещне, й каза:
— Пред очите й са убили двама души в залата на съда.
Аня ахна.
Бък я остави вкъщи и на излизане се спря да поговори с пазача. Бързо намериха общ език и пазачът обеща да съобщава на посочения телефон за всички непредвидени случайности в живота на Нина Алексеевна.
Нина си взе вана и докато лежеше в хладната вода, се опитваше да разбере защо с лека душа, без да й мигне окото, убиваше хората, които почти нямаха вина за мъката й, а очевидните мерзавци, същите тези, които бяха измъчвали децата й, можа да застреля само с огромно усилие на волята. Нещо беше станало с нея по време на задграничното приключение и тя вече не беше предишният Бейби.
А може би въпросът е в това, помисли си тя, вече бършейки се с кърпата, че списъкът е завършен? И вече нямаше защо да разузнава, да търси, да проследява, за да стреля и да убива. Може би беше дошло времето да се отпусне? Защо това й беше толкова мъчително?
Аня сложи масата, приготви чай, но Нина отново не почувства апетит. С големи усилия Аня я нави да отидат на плаж, но и там Нина не успя да се отърве от преживяванията си. Върнаха се вкъщи, пуснаха телевизора, но Нина гледаше екрана, без да го вижда. Вечерта се обади Бък да пита за състоянието й и Нина отвърна, че е добре.
— Знам какъв е проблемът — каза й Аня убедено. — Разстроена си, защото твоят Серьоженка го няма.
Това беше казано с дълбоко вътрешно чувство, но Нина я погледна, изсумтя и сви рамене. Наистина би желала да се види със Серьожа, единствения човек, с когото можеше да сподели преживяванията си, но му беше казала да не се появява минимум три дни. Освен това леко я плашеше възторженото му отношение. Тя се съмняваше, че го заслужава.