„Е, и?“ — помисли си той. Най-страшното беше, че не изпитваше никакви чувства по отношение на случилото се. Досадно недоразумение. Отдавна беше забравил чувствата. Беше забравил защо бе цялата тази многослойна суета, в която се къпеше сега, и не му беше до чуждите страдания.
— Какво мога да ти кажа? — въздъхна той. — Прости ми, ако можеш.
Нина вдигна глава, погледна го почти изплашено и внезапно произнесе:
— Прощавам ти, Вадик.
Някаква пружина се скъса в него и той силно се разсмя, привличайки вниманието на съседите.
— Ти ми прощаваш? — смееше се той почти истерично. — Ти?!… Колко… благородно… от твоя страна!
— Успокой се — каза Нина. — Говоря много сериозно.
— Дреме ми за твоята прошка — изръмжа той ядосано. — И ти, и мъжът ти сте просто жалки нищожества, негодни за нищо! Убили са го, значи така трябва! Забравих ви всичките на третия ден, след като си заминах, ти разбираш ли? И се осмеляваш да ми говориш за прошка?
— Тогава защо си се развълнувал така? — попита Нина и спокойно отпи глътка шампанско.
Соснов я гледаше с омраза, тресейки се от негодувание. Прекалено дълго беше коректен и вежлив, сега имаше желание да нагрубява и да псува. Така че тези кучки да си знаят мястото!
До него изникна някакъв едър мъж, който се наведе и попита:
— Нещо топло ще желаете ли?
Соснов бавно се успокояваше.
— Благодаря — промърмори той. — Вече се стоплихме.
Мъжът се отдалечи и Соснов каза с въздишка:
— Извини ме, Нина. За мен това признание не беше лесно и си изтървах нервите. Няма нужда да ми прощаваш.
— За теб може и да няма нужда — каза Нина. — А за мен просто е необходимо. Аз самата още не мога да разбера напълно как да го приема.
Тя изведнъж почувства с ужас, че започва да трепери вътрешно, същата тази треска, която съпровождаше всичките й предишни акции. Вадик Соснов бързо се превръщаше в мишена и тя дори вече усещаше хладния метал на пистолета в ръката си. Това беше някаква фикс идея, от която трябваше веднага да се освободи. Нина вдигна глава и погледна Вадим, който пушеше и гледаше встрани.
— Вадик — проговори тя. — Извини ме за този глупав разговор. Нямаше никаква нужда от него, нали?
— Не знам. — Соснов учудено сви рамене. — За мен беше много важно. Дълго се правех, че съм забравил всичко, а всъщност ме тормозеше. Сигурно е добре, че си признах.
Нина изведнъж се усмихна.
— И вече не ме смяташ за нищожество?
Вадим въздъхна и отвърна:
— Себе си смятам за нищожество. Извинявай, Нина, но аз най-добре да тръгвам.
Той загаси цигарата си, стана и повика келнера. Той се приближи и Соснов му подаде визитната си картичка.
— Пратете ми сметката — каза той. — Благодаря, всичко беше много вкусно.
— Всичко е платено — промърмори келнерът, но Соснов вече не го чу.
Той махна с ръка на заседелия се телохранител и излезе спокойно на улицата, без да забелязва нищо наоколо. Прекалено дълго се беше учил на равнодушие и цинизъм и мимолетното докосване до искреността раздвижи у него цял пласт забравени чувства. Сега не знаеше кое е по-добре — да забрави всичко или, напротив, да прати всичко по дяволите и да се върне към собственото си „аз“. Ако, разбира се, имаше към какво да се върне.
Нина остана да седи на масата, все още анализирайки усещанията си. Чувстваше, че някаква неизвестна сила я кара да стане, да вземе пистолета и да тръгне след Вадим. В цялата история трябваше да бъде поставена точка и тази точка можеше да бъде само Соснов, главният виновник за случилото се. Защото той лъжеше, беше намразил Коля за неговата непосредственост и простосърдечност, за това, че не се беше смутил от присъствието на големия началник, и единствено това го бе накарало по господарски да накаже провинилия се. Нима това просташко високомерие не заслужаваше куршум? Но, от друга страна, тя чувстваше, че току-що е извършила най-големия подвиг в живота си. Какво я засягат недостатъците му? Тя му беше простила заедно с цялата му извънредна горделивост, суетен живот и студа в сърцето. Бог ще го съди. И от тези мисли на душата й ставаше леко и ясно.
Самият Соснов в това време се прибираше вкъщи. Колата спря пред входа и телохранителят Женя излезе пръв, за да се огледа наоколо и да погледне във входа. При това играеше някакъв американски герой, Истууд или Сталоун — ербап момче с леко снизходително отношение към живота.