— Марш оттука — каза Нина уморено и стана.
Когато излезе по халат, Аня вече беше пуснала телевизора, извади бутилка безалкохолно от хладилника и се тръшна в креслото.
— Идвам на себе си — похвали се тя. — Още малко и ще почне да ми се ходи на работа.
Нина седна в креслото до нея и попита:
— И къде би желала да работиш?
— Само не в кантора — отвърна Аня. — Знаеш ли, бих искала да работя с деца. Може би да стана учителка в детска градина?
— С деца — каза Нина със съмнение. — По-добре първо си роди собствено дете. Само че за това не мога да ти помогна…
По телевизията вървеше някакъв приключенски филм, но и двете жени като че ли не се интересуваха много от него. Аня се премести на облегалката на креслото на Нина и я прегърна през раменете.
— Нинуля, проблеми ли имаш?
Нина вдигна глава, погледна я от долу на горе, погледна това напълно празноглаво момиче, живеещо с минутните си влечения, и за момент завидя на простодушието й. Тя завря глава в корема й и каза:
— Ох, Анечка, направо не знам…
Аня прегърна главата й, започна да я гали по косата.
— Стига, Нинуля — говореше тя. — Всичко ще бъде наред.
А тя самата, чувствайки нарастващото сладко желание, се притискаше все по-силно към нея, все по-близо се навеждаше, все по-учестено дишаше.
— Не ни трябва никой, нали? — шепнеше й тя на ухото. Ще си живеем двете.
Нина се противеше на ласките й, но вяло и без предишното възмущение, от което Аня съвсем се забрави. Тя се смъкна от облегалката на коленете й, притисна се към нея и започна да я целува по врата.
— Толкова си силна — възбудено мърмореше тя. — Толкова те обичам…
Нина изведнъж вдигна ръце и я прегърна, от което Аня едва не застена.
— Ех, глупачке — каза Нина. — Май освен теб нямам никой толкова близък. И как стана така?
— Любима — бърбореше Аня, докато я прегръщаше. — На всичко съм готова за теб…
— Нищо не ми е като хората — каза Нина и се усмихна уморено. — Даже живея с момиче, а не с мъж.
— Мъжете не умеят да обичат така — радостно мърмореше Аня, докато разтваряше халата й и се притискаме към гърдите й.
Нина я наблюдаваше без протест, даже с любопитство, но не чувстваше нищо. Вече толкова беше свикнала с Анините странности, че възмущението й отдавна бе изчезнало. Топлината на целувките й я сгряваше, предизвикваше някакво чувствено желание, но въображението й не надминаваше тези осезателни преживявания.
— Нинуля, слънчице — прошепна Аня, — хайде да отидем в спалнята?
Тя я задърпа за ръката и Нина се усмихна криво.
— Ще ме облизваш ли?
— Ще те обичам — каза Аня, щастливо усмихната.
Тя издърпа Нина от креслото и оставяйки телевизора включен, я поведе след себе си в спалнята. Да върви всичко по дяволите, мислеше си в този момент Нина. В спалнята тя покорно падна на леглото и Аня чак изскимтя, докато лягаше до нея.
— Хайде — каза Нина с въздишка, — обичай ме…
— Мила моя — избърбори Аня.
Звънна телефонът и Аня изплашено вдигна глава.
— Хайде да не вдигаме — помоли тя.
— Може да е нещо важно — възрази Нина.
— Тогава не ставай — каза Аня. — Аз ще ти го донеса.
Тя донесе слушалката и я подаде на Нина.
— Да? — каза тя.
Известно време слушаше, после кимна и каза:
— Нека се качи. Нали ви предупредих, той има постоянен пропуск.
Тя изключи слушалката и Аня я попита с неприятно предчувствие:
— Той ли е?
— Кой? — попита Нина, ставайки от леглото.
— Серьоженка?
Нина се разсмя.
— Вече ревнуваш, а? Според мен вие сте толкова различни, че стремежите ви дори не се пресичат.
— Изпъди го по-бързо — помоли Аня.
— Както стане — отвърна Нина. — Стига фасони, той идва и ще си отиде, а ти оставаш.
Тя излезе и Аня огорчено изхлипа. Чувстваше, че Нина надали пак ще изпадне в такова податливо настроение.
Серьожа влезе мрачен и загрижен.
— Тая вкъщи ли си е? — попита той и кимна към стаята на Аня.
— Вкъщи си е, и какво от това? — каза Нина. — Ела в кабинета.
Те седнаха в креслата. Нина почувства, че усещането за голота под халата приятно я възбужда. Може би това беше продължение на току-що прекъснатата игра?