— Ето писмото на Даниленко — каза Серьожа и й върна писмото. — Проверих го по всички параметри, там няма никакъв зашифрован ключ.
— Но той не ми е оставял нищо друго — каза Нина. — Значи у мен няма никакъв ключ.
— Може и да има — възрази Серьожа. — Някъде в този апартамент. Иди да го намериш.
— Всичко това доста те разстройва, а?
— Не това — каза Серьожа. — Има и по-сериозни проблеми.
— Какви? — настръхна Нина.
Серьожа я погледна изпитателно и запита:
— Видя ли се със Соснов?
Нина кимна.
— Да.
— Кога?
— Днес, буквално преди час, час и половина. Защо?
— За какво говорихте?
Нина се усмихна.
— Простих му.
— Простила си му? — попита Серьожа. — Значи е имало за какво да му прощаваш?
— Да — кимна Нина. — Той сам си призна.
— И ти му прости? — удиви се Серьожа. — Но защо? Старите чувства ли изплуваха?
Нина поклати глава.
— Не, не чувствата. Просто изведнъж разбрах, че да простиш, е много по-трудно, отколкото да убиеш.
— И само за това? — не повярва Сергей.
— Да. — Нина помълча. — Отървах се от Бейби.
Серьожа кимна съгласно.
— Определено. Но той не е останал без стопанин.
— Кой? — не разбра Нина.
— Твоят Бейби — каза Серьожа. — Той отново действа, но вече без теб.
Нина го погледна изплашено.
— Какво искаш да кажеш, Серьожа?
Серьожа въздъхна.
— Преди половин час — каза той — гражданинът Вадим Сергеевич Соснов е бил убит на прага на собствения си дом.
— Какво! — извика Нина. — Не може да бъде! Аз му простих!
— Но Бейби не му е простил — каза Серьожа.
— Какви ги приказваш? — възмути се Нина. — Да не си се побъркал? Какъв Бейби?
— Не разбираш ли? — възбудено възкликна Серьожа. — Та той беше последният в списъка на Бейби! Сега, след тази история в съда, Бейби просто беше длъжен да убие Соснов. Не е ли вярно?
Нина кимна зашеметено.
— Убили са го — произнесе тя, — като че ли го е направил Бейби?
— Разбира се! — възкликна Серьожа. — Сега всички, дори Турецки, са уверени, че Бейби е завършил работата си. И ще е просто невъзможно да бъдат убедени в противното, разбираш ли?
— Но аз не можех да го направя — каза Нина. — В това време се прибирах от ресторанта. Пазачът на гаража ме видя около девет.
— Няма нужда да се оправдаваш — каза Серьожа. — Сега вече делото със сигурност няма да стигне до съд.
— Но защо са го убили?
— Ами — каза Серьожа — председателят на комитета по законността и реда винаги има за какво да бъде убит. Боя се, че вече никога няма да научим подробностите.
— И какво да правя? — попита Нина. — Да отида да се предам?
— Не се паникьосвай — каза Серьожа. — Налага се да заминеш. Хващай си лесбийката и бягайте по-надалеч. Ако щеш в Краснодар. Тези животни ще те търсят много усилено.
— Те и досега ме търсеха — напомни Нина.
— Не съм сигурен — възрази Серьожа. — Изглежда, отдалече са се подготвяли за убийството на Соснов. Явно са ти пробутвали тези двамата. Само да не стигнат до теб по списъците на присъствалите на процеса.
— Нима това е възможно?
— Разбира се — каза Серьожа. — Според всичко това ти просто трябва да познаваш Бейби, нали?
Нина кимна.
— Така че да не дърпаме дявола за опашката — въздъхна Серьожа. — Изчакай няколко дни и заминавайте.
— А ти? — попита Нина.
— Какво аз? — малко уплашено попита Серьожа.
— Ти няма ли да дойдеш с нас?
Серьожа помълча и попита:
— А аз нужен ли съм ти?
Нина се усмихна. Този самовлюбен очилатко беше пълна противоположност на Аня Назарова, но между тях все пак имаше нещо общо.
— Нужен си ми — призна Нина.
— Наистина ли? — попита той пресипнало.
— Наистина — каза Нина. — Нали обеща да бъдеш моят верен оръженосец! Кой ще носи след мен сандъците с патрони?
Той се усмихна, но много неуверено.
— Много бих желал — каза той.
— Тогава защо не го кажеш? — усмихна се Нина.
Сергей си пое дъх, усмихна се вече по-уверено и каза: