— Това е, момчета, благодаря — произнесе той. — Кажете там, че операцията е приключена.
— Къде да я водим? — попита един офицер в камуфлажна униформа.
— Вървете — каза Рогозин. — Трябва да поговоря с нея.
Офицерът отдаде чест и си тръгна. Рогозин я вдигна с пъшкане и я подпря до стената. Известно време я гледа с неподправено изумление, бършейки в това време ръцете си с носна кърпа.
— Вярно ли е това? — попита той. — Наистина ли ти си легендарният Бейби?
Нина не отговори. При падането си беше сцепила устната и сега беше заета да облизва раната.
— Слушай, момиче — започна Рогозин. — Познавах Феликс. Работехме заедно.
— Какво искате от мен? — попита Нина.
— Ключът — каза той. — Кажи ми ключа, който сте намерили вчера, и ще се погрижа ситуацията да се промени.
— Ще ме убиете — каза Нина.
— Не — поклати глава Рогозин. — Аз бях доверен човек на твоя Феликс. Те го убиха, но аз съм жив. Ще отмъстя за него.
— Хубаво отмъщавате — измърмори Нина.
— Нямам нищо общо в случая — каза Рогозин. — Ти сама си избра своя път, знаеше с какво се захващаш. Но мога да ти помогна, ако и ти ми помогнеш. Върху теб има толкова убийства…
— Не — каза Нина. — Няма да докажете нищо. Когато са убили Соснов, си бях вкъщи.
— Какво общо има Соснов? — неочаквано се усмихна Рогозин. — Знам, че не си убила Соснов. Аз го убих.
Нина го погледна изплашено.
— Добре де, не аз лично — каза Рогозин. — Мой човек, разбира се. Соснов стана жертва на голямата смяна на поколенията. Той също добре познаваше Феликс. — Рогозин се подсмихна.
— Нищо няма да ви кажа — заяви Нина.
— Не разбираш — каза Рогозин. — Няма просто да те измъчват. След нашия разпит ще станеш психично болна. Ще разкажеш всичко и ще се окажеш в лудницата, защото няма да можеш да живееш между хората.
— Добре — безразлично проговори Нина. — Не знам какво ще мога да ви разкажа в такова състояние, но сега няма да ви кажа и дума.
— Ще кажеш — рече Рогозин. — Ей, Николаша… Ела тук, драги.
От тъмното се появи пълен човек. Нина изумено се вторачи в него, защото това беше Бък. Но Рогозин също се учуди.
— Ей, кой си ти? Къде е Жмурин?
— Няма го вече Жмурин — мрачно каза Бък. — И теб те няма, боклук.
Той стреля с пистолета си със заглушител, Рогозин изстена и падна. Нина се смъкна до стената и се разплака.
— Хайде, успокой се — вдигна я Бък. — Още не всичко е свършено, момиче. Те още са там. Чакат началника да си довърши разговора.
Той й свали белезниците с ключа, който намери в джоба на сакото на Рогозин, вдигна я и я понесе към колата.
— Кое е твоето конче-вихрогонче? — попита той.
— Ето — каза Нина и посочи джипа си. — Как попадна тук?
— Попаднах — каза той. — Ако още отначало ми се беше доверила, може би това изобщо нямаше да се случи. А сега направо не знам…
Качиха се в колата и Бък запали мотора.
— Ще се опитаме да пробием — каза той. — Шансовете са много малки, но имаме нагласата. Как си?
— Давай — каза тя.
Бък даде газ и Нина потъна в седалката. Джипът излетя нагоре по естакадата и изскочи на площадката, където бяха спрели камионите и се мотаеха хора с автомати. Те се развикаха, но Бък успя да пробие през тълпата и излезе на пътя. Там имаше закрит „Урал“, но Бък го заобиколи по тротоара. По тях стреляха и няколко куршума улучиха колата.
— Засега всичко е наред — възкликна Бък, поглеждайки в огледалото за обратно виждане.
Една кола на ДАИ с включена сирена им прегради пътя, но и сега Бък изскочи на тротоара, стряскайки пешеходците.
— Да имаше метро — каза той, — щяхме да имаме шанс…
— По дяволите шанса — каза Нина, усещайки как в нея се надига хазартът на действието. — Давай газ и това е!
Лавирайки сред колите Бък зави към центъра и изпсува, защото тук започваше огромно задръстване. Той изскочи в насрещното движение и подкара, предупреждавайки всички с клаксона. Оказа се, че мостът вече е преграден с редица от коли и ги чака верига автоматчици.
— Ах, гадини! — възкликна Бък, започна да обръща и чак когато направи обратен завой, видя, че след тях идва цял кортеж. — Е, какво? — попита той.
— Давай — каза Нина.
Той кимна мрачно, даде газ, джипът потегли рязко и се понесе срещу преследвачите. Първата кола наби спирачки и поднесе, но Бък успя да я заобиколи. Затова пък друга се вряза отстрани, а след нея и трета — челно. Нина бе изхвърлена върху стъклото, то се разпадна от удара и тя изхвърча навън, като си счупи краката. Бък излетя през вратата, падна на асфалта и се изтъркаля на шест метра. Нина трескаво се вдигна на ръце, опря гърба си в изкорубената кола и видя как я обграждат въоръжени хора, които възбудено й крещяха нещо. В последния момент тя вдигна ръка с два протегнати пръста като дуло на пистолет и веднага откосите от няколко автомата буквално я разкъсаха на парчета. Така загина бившият старши лейтенант от милицията, жената на измъчвания си до смърт съпруг и майката на убитите си деца. Цялата в кръв, с разбъркана коса и огромни широко отворени мъртви очи тя беше прекрасна.