— Айде свършвай най-после бе!
Льоша се обърна към него, усмихна се криво и дрезгаво извика, кимвайки към свилата се до стената Аня:
— Оправи я нея!
Изрода погледна Аня, която вдигна изплашено очи към него, подсмъркна и измърмори:
— Добре, ще почакам.
Льоша най-после свърши и се надигна тежко. Нина лежеше пред него като парцал, в който си е избърсал краката. Той я сръга с пръст в корема и заяви:
— Ето за какво си, кучко разгонена! Хайде, Изроде, оправи я!
— Туй го можем — радостно обяви Изрода и скочи на крака.
Льоша се закопча, приближи се към Аня и тя изплашено го погледна отдолу нагоре.
— Разбра ли всичко? — попита Льоша.
— Да, Льошенка, разбрах — измънка тя.
— А така — промърмори Льоша и отиде до кухнята да пие вода.
Изрода междувременно обърна безволевата Нина по корем, говорейки:
— Е са, маце, ш’тъ сгрея… Така, добре… Айде давай към мене!
Аня скочи и изтича в кухнята. Льоша пиеше вода от стъклена чаша, гълтайки жадно.
— Льошенка — примоли се Аня, — кажи му да не го прави!
— Какво да не прави? — не разбра Льоша.
Нина извика от стаята, Изрода се захили злорадо. Льоша изскочи от кухнята, но след известно време се върна, усмихвайки се криво.
— Всеки си има странности — каза той. — Ти също имаш какво да кажеш по въпроса, нали?
— Но какво общо има тя? — изхлипа Аня. — Какво ви е направила?
Нина пак изстена от стаята и Аня се сви.
— Ако искаш да знаеш, тя едва не ми отнесе топките — каза Льоша. — Всъщност бих я удушил…
— Нали нищо повече няма да й правите? — плачейки, попита Аня.
— Абе нищо й няма — отвърна Льоша и махна с ръка. — Жените са животни, такива упражнения само им допадат. Но ако почне да вие, ще я убия. Така й предай, ясно ли ти е?
— Как така да й предам? — уплаши се Аня. — Ама тук ли ще ме оставите? Не мога да остана тук, Льошенка!
— Ще останеш — твърдо произнесе Льоша — и ще й предадеш всичко, което ти казах. После ще дойдеш и ще разправиш.
— Но как? — недоумяваше Аня. — Нали аз я прецаках…
— Ще останеш — каза Льоша.
Те си тръгнаха, а Аня продължаваше да седи до кухненската маса и да разглежда големия кухненски нож. Тя го взе в ръце, жално се разплака и даже се готвеше да, си реже вените, когато изведнъж чу стон от стаята. Тя скочи и се втурна натам.
Нина лежеше по корем и ръката й безсилно висеше на пода.
Аня внимателно се приближи, зави я с одеялото и Нина отвори очи.
— Кой е? — попита тя.
— Аз съм, Нинуля — жално изписка Аня. — Как си?
Нина поизвърна глава, погледна я и се усмихна криво.
— Аз съм прекрасно — произнесе тя, едва мърдайки устни.
— Ти как си?
Аня се разплака и седна на пода до нея.
— Прости ми, Нинуля, миличка… Всичко стана заради мен!
— Разбрах вече — проговори Нина.
— Той ме заплашваше — хлипаше Аня. — Даже искаше да ме удуши… Всеки ден идваше и ме заплашваше! Обеща да се изнесе…
— Щом е обещал, значи ще се изнесе — каза Нина.
— Нищо не можех да направя — хленчеше Аня.
— Добре, както и да е. — Нина се привдигна на лакти.
— Прощаваш ли ми? — с надежда попита Аня.
— Сега не ми е до тебе — каза Нина.
— Да ти помогна ли? — запита Аня.
— Да, помогни ми — кимна Нина, възнамерявайки да стане. — Заведи ме в банята да се измия… Телефонът действително звънеше, нали?
— Да, беше Феликс — потвърди Аня. — Пак ще се обади.
— Добре — кимна Нина. — Той ми трябва.
Аня я доведе до ваната и даже й помогна да седне и да пусне водата.
— Искаш ли да те измия? — предложи тя почти умоляващо.
— Така няма да чуем телефона — каза Нина. — Ако се обади, докато съм в банята, донеси телефона тук, ясно?
— Да, разбира се — каза Аня.
— И повече не отваряй вратата на никого — добави Нина. — Стигат ни гостите за днес.
Аня с готовност се усмихна в отговор на шегата и жално изхлипа. Пак й се плачеше.
Тя отиде в стаята, застана до прозореца и започна да размишлява какво ще стане, ако падне от прозореца на Нина. Нина живееше на третия етаж и нямаше никаква вероятност за скорошен смъртен изход. Хората падаха и от по-високи прозорци и оставаха живи. Но самият процес на падане й се струваше изключително привлекателен. От това преживяване я откъсна звънът на телефона и тя вдигна слушалката.