— Стига — каза му Костя. — Какво мислиш, Саша?
— Ще ни бъде трудно да замажем този скандал — казах аз.
— Няма нужда — каза Костя. — Ще го уволним за сериозно нарушаване на дисциплината. Те знаят, че ключът е у него.
Въздъхнах.
— Какво ще постигнем с това, Костя?
— Ще разкрием „Народна съвест“ — каза Костя.
Поклатих глава.
— А генералният, ще знае ли за това?
— Ще узнае, когато събитията придобият нужния характер — каза Костя. — А това ще стане едва тогава, когато списъкът на колегията е в ръцете ни.
— Страхуваш се — удивих се аз, — че той самият…
— Просто се боя от изтичане на информация — каза Костя.
Погледнах Серьожа.
— Е? — попитах аз. — Готов ли си за това?
Той кимна.
— Вече говорихме — поясни Костя.
Усмихнах се и поклатих глава.
— Това е лудост — казах аз. — Трима от прокуратурата срещу „Народна съвест“. Нещо в стила на самия Бейби. Чувствам, че тепърва ще съжалявам за избора си, но съм с вас.
След това Серьожа Семенихин извади нова дъвка, пъхна я в устата си със заучено движение и започна да дъвче. Животът поемаше нормалния си ход.
Още същия ден написах рапорт до Меркулов, в който излагах служебното престъпление на Семенихин и предлагах той да бъде уволнен без много шум, като несправил се с работата стажант. Лариса се разплака, когато научи, и даже Семьон Семьонович идва да се изкаже в защита на младото поколение. Но вече беше късно, Серьожа бе уволнен „по собствено желание“, защото Константин Дмитриевич не пожела да съсипва живота на младежа. Впоследствие научихме, че е изискал тялото на убитата Нина Шимова и я е погребал в Краснодар. Същият този съучастник на Шимова, който беше пострадал при залавянето й, не бе привлечен към отговорност и именно той помогнал на Серьожа със средства за това начинание. Цялото наследство на Нина Шимова — апартаментът, банковите сметки — след изтичането на съответния срок преминаха към държавата. Една седмица след като Шимова бе погребана в Краснодар, за което ми съобщи майор Демьонок, получихме от Серьожа кодирано съобщение, че неизвестни лица се опитват да установят контакт с него. Операцията започна.
Лятото наближаваше края си. В една от близките недели се оказах на вилата заедно с Костя. Бяхме донесли кашон бира в кутии, защото жена ми внезапно изказа страст към тази напитка, но празникът не се състоя, тъй като се наложи спешно да закараме Ирина в най-близкия родилен дом. Смятахме да ходим до Москва, но се наложи да ражда в Подмосковието. Въпреки паническия ужас на Ирина всичко мина съвсем благополучно и същата тази неделя тя роди дъщеря. С Костя изпихме по този повод всичката бира, справедливо смятайки, че след раждането Ирена вече няма да има нужда от нея.
А когато след няколко дни я посрещнах с детето, първото, което ми каза след обмяната на любезности, беше:
— Саша, хайде да я наречем Нина.
Разбира се, тя знаеше цялата история на Бейби и въпреки че й предавах събитията доста критично, обаянието на Нина Шимова се пренесе и върху нея. Как иначе, след като тази тема се обсъждаше из цялата федерална прокуратура. Мойсеев го нарече „ефектът на Бони и Клайд“. У мен този ефект предизвика дълбоко раздразнение, но имайки предвид, че нервните сътресения са противопоказни за организма на кърмещата майка, помислих и се съгласих.